Ако се замислите за минута, вие застраховате всичко, което е важно за Вас – къщата, апартамента, колата, бизнеса. Това ли наистина е най-важното? А не сте ли Вие самите най-ценното, което имате? За каква сума бихте продали живота си? Всеки има тежки периоди и си е казвал поне веднъж ”повече не ми се живее”. Има хора, умиращи от глад, с огромни кредити, живеещи в бедност и без големи надежди и планове за бъдещето. Дори и тези хора обичат живота и се борят да имат своите моменти на радост.
Кратка статия за нещата, които ни карат да правим онлайн, под мотото „Спестете време и пари”. Но кой всъщност спестява време и пари – ние, потребителите или те, търговците?
Къде е границата и дали всичко може да се „направи” през интернет? Отговорът е в заглавието!
Някои нови услуги, които се предлагат по интернет, са толкова наивни, колкото и рекламата на шоколада „Милка” – „Едно парченце и си там…”. Докато тази реклама е предназначена да влияе на подсъзнанието ни, то никой не се замисля и не поставя под съмнение твърдението, че реално, ако цял ден стоим със затворени очи и се тъпчем със шоколад, няма да имаме усещането, че сме на полянката с лилавите крави. Друг въпрос е хората замислят ли се дали предлаганите им онлайн услуги действително ще им свършат качествена работа или по-скоро действаме по „подразбиране” – „Ако си спестявам време, като си поръчам пицата по интернет, то всичко, което мога да си купя по интернет, ще ми спести време.” Дали? прочети още…
Не е важно какво се случи през изминаващата 2010 година. Не е важно и какво ще се случи през 2011-та. Всичко, което имаме, е днешният ден. С това мото премина цялата ми година. Опитвах се да живея всеки ден като за последно, да не отлагам важните неща, да поздравявам любимите ми хора и да им казвам, че ги обичам. Това, което ме притеснява е факта, че се „опитвах”, тоест можеше много по-добре!
Най-важният урок, който получих през последното десетилетие е, че човек за да е щастлив и успешен, трябва да развие прочети още…
Сигурно на всеки му се е случвало – да осъзнае някаква истина или да стигне до уж много гениално заключение, а някой преди 100 или 1000 години вече да го е казал.
Какво по-хубаво от това, да можем да се поучим от мъдростта на великите личности и историята. Не е ли това “Богатството на народите”. Днес искам да споделя една философия за живота, която съм срещала публикувана на различни места, а помествайки я в блога ми, изразявам възхищение и почит пред Майка Тереса и дълбокия смисъл на нейните думи. прочети още…
Искам с всички да споделя една новина, която днес истински ме развълнува.
Виждали сме как хора печелят в телевизионни игри, лотария и „колела на късмета”. Всичко това кара много от нас да си мислят, че за да спечелиш пари, трябва да имаш късмет и нищо друго. Ето затова, днес толкова много се зарадвах, когато преглеждах седмичния бюлетин на Human Capital. Прочетох, че има излъчен победител в състезанието за изключителни млади предприемачи на Empower.
Не само, че познавам един от победителите, но той и проектът му наистина си заслужават! Щастлива съм, че трудът и предприемчивостта му са възнаградени!
Той е само на 25 години! И както се казва „Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му!”. Неговата мечта е да помага на младите хора чрез училище по роботика, с което да събуди и затвърди интереса на учениците към дисциплините физика, математика, информационни и комуникационни технологии.
Честито на прочети още…
Миналата година написах своето впечатление от семинара, като го озаглавих „Провал или Start UP”. Тази година бих заменила думата „провал” с „импровизация”. Научих, че на младите предприемачи много често им се налага да импровизират и да проявяват креативност, когато срокове и планове ги притискат. За тези, които не бяха на конференцията, сигурно е трудно да разберат, че думи като „провал” са любимите на всеки предприемач, тъй като това са уроци, от които той става по-добър и по-успешен.
Ще ми бъде много лесно да изброя нещата, които ми направиха най-силно впечатление: прочети още…
Дълго мислих дали да споделя с всички какво точно ми се случи миналата седмица. Колебаех се поради няколко причини:
Замесени са мои близки приятели
Не съм 100 % сигурна в причината да ми се случи неприятния инцидент
Когато нещо е отминало, предпочитам да не се връщам назад и да не си създавам излишни негативни емоции
Очевидно, след като пиша тази кратка статия, все пак съм решила да не си мълча. прочети още…
Няма нищо общо с теб.
Целта на твоя живот е много по-велика от личното ти осъществяване, от твоя вътрешен мир и дори от твоето щастие. Много по-велика е от твоето семейство, кариера и дори от най-смелите ти мечти и амбиции.
Търсенето на цел в живота е озадачавало хората в продължение на хиляди години. Причината за това е, че обикновено започваме от погрешна отправна точка – от самите нас. Задаваме егоцентрични въпроси, като: „Какъв искам да бъда? Какво правя с моя живот? Какви са моите цели, моите амбиции, моите мечти и моето бъдеще?”. Когато насочим погледа към себе си, никога няма да разкрием целта на нашия живот.
Това е противоположно на нещата, които ни казват много известни книги, филми и семинари. Но няма да откриеш смисъла на твоя живот, като насочваш погледа си вътре в себе си. прочети още…
”Заменете страха от непознатото с любопитство. “
Историята е за война в Близкия Изток преди много години.
Пред един генерал от Персийската армия довели вражески шпионин. Било общоприета практика шпионите да се екзекутират, без да бъдат разпитвани. Все пак, генералът имал някаква милост и малко по-различно виждане за това какво да прави с човека пред себе си.
Всъщност, дал на шпионина две възможности – да бъде изправен пред стената и разстрелян от наказателен взвод или да бъде блъснат през „Черната врата”. Шпионинът сам трябвало да избере съдбата си.
Не му отнело много време да вземе решение. Никой още не бил преминавал през зловещата и тайнствена Черна врата. Както повечето шпиони, на които бил предоставян този избор, той избрал разстрела. Това било познат изход, за предпочитане пред страха от Черната врата и непознатото. Генералът се загледал разочаровано в ботушите си, докато взводът за разстрел се събирал и след това изпълнил присъдата.
Един от адютантите на генерала най-сетне го попитал:
- Сър, какво има зад Черната врата? прочети още…
“Не е ли странно, че сякаш поставяме много по-високи стандарти за себе си, отколкото за другите? Ето една история, която илюстрира това твърдение:
Един възрастен дърводелец бил готов да се пенсионира. Казал на работодателя си за плановете си да напуска строителството и да заживее по-спокойно с жена си, наслаждавайки се на голямото си семейство. Заплатата щяла да му липса, но трябвало да се оттегли. Все някак щели да се справят.
На строителният предприемач му станало мъчно да се разделя с добър работник и го попитал дали може да построи една последна къща, като лична услуга. Дърводелецът се съгласил, но вече било ясно, че сърцето му не било в работата. Той допуска майсторлъкът му да загуби висота и започнал да използва долнокачествени материали. Това бил достоен за съжаление край на изпълнена с оттдаденост кариера.
Когато дърводелецът свършил работата си, работодателят дошъл да отгледа къщата. После подал ключа от входната врата на дърводелеца и казал: прочети още…
