Историята за 1000-та топчета
От неизвестен автор:
“Колкото повече остарявам, толкова повече харесвам съботната утрин.
Може би заради тихата усамотеност, случваща се когато първи се пробудиш, или може би заради безграничната радост, че не трябва да отидеш на работа.
Което и да е от двете, първите няколко часа от съботната утрин са най-прекрасни.
Преди няколко седмици, се отправях към кухнята с кафе в ръката и вестник в другата. Това, което започна като типична съботна утрин, се оказа един от онези уроци, които съдбата ти предлага от време на време.
Нека Ви я разкажа.
Увеличих звука на радиото, за да послушам сутрешното talk show. Дочух глас на по-възрастно звучащ човек със златен глас. Знаете, онзи тип, който трябва да е в радиобизнеса.
Той говореше за “хиляда топчета” на някой си Том. Стана ми интересно и седнах да послушам какво има да каже.
“Е, Том, изглежда си зает с твоята работа. Сигурен съм, че ти плащат добре, но е много жалко, че трябва да си далеч от дома и семейството толкова често. Трудно е за вярване, че младок, като теб, трябва да работи 60 или 70 часа в седмицата, за да свърже двата края. Много жалко, че изпусна рецитала на своята дъщеря.”
Той продължи, “Нека ти кажа нещо, Том, нещо което ми помогна да направя добър оглед на моите приоритети.”
И тук той започна да разказва своята теория за “хилядата топчета”.
“Разбираш ли, един ден седнах и започнах с проста аритметика. Средностатистическият човек живее около 75 години, някои повече, други по-малко, но средно около 75.”
“Умножих 75 по 52 и получих 3900, което е броя от съботите, които средностатистическият човек има през живота си. Следвай ме Том, стигам до важната част.”
“Отне ми докато стана на 55, за да се замисля над това,” продължи той,” и до тогава бях изживял 2800 съботи. Така че се замислих, че ако доживея до 75, имам само около 1000 останали съботи, на които да се насладя.”
“Така че отидох в близкия детски магазин и изкупих всички топчета, които имаха. Трябваше да посетя три магазина, за да събера 1000. Занесох ги вкъщи и ги поставих в голяма, прозрачна, пластмасова кутия, която поставих в моята работилница, точно до радиото. От тогава, всяка събота вземах по едно топче, което изхвърлях.”
“Разбрах, че докато гледах как топчетата намаляват се съсредоточавах повече върху нещата, които са най-важни в живота ми. Няма нищо подобно на това да гледаш как времето ти на тази земя изтича, за да подредиш своите приоритети.”
“Сега позволи ми да кажа едно последно нещо преди да излезна и да заведа прекрасната си съпруга на закуска.
Тази сутрин, изхвърлих последното топче от кутията. Тогава си помислих, че ако доживея до следващата събота, то Бог ме е дарил с малко допълнително време, през което да бъда с моите любими хора.”
“Беше ми приятно да говоря с теб Том, надявам се да прекарваш повече време с твоите любими хора, и се надявам да се видим отново някой ден. Желая ти добро утро!” 
Можеше да се чуе как игла пада на пода, когато той завърши. Никой нямаше какво да каже.
Предполагам че той ни даде идея над какво наистина да се замислим.
Имах план да поработя малко тази сутрин и след това да се отправя към фитнеса.
Но вместо това се качих на горния етаж, събудих жена ми с целувка.
“Хайде, скъпа, ще заведа теб и децата на закуска.”
“По какъв случай?” – ме попита тя с усмивка. “А, нищо специално,”- казах аз. “Просто отдавна не сме прекарвали събота сутрин заедно с децата. Ей, нали няма проблем да минем и през някой детски магазин по пътя? Трябва да купя малко топчета.”
А ВИЕ …???
Благодаря на Цветан Кънев, който сподели тази история с мен и ме накара да оценя моите съботи.
Подобни публикации:
Страхотно, много ми хареса. В 21-ви век, векът на успехите, постиженията и материализма, време е да се върнем към приоритетните и важните неща в живота…
Наистина успехът не се измерва с постиженията ни и парите, които изкарваме, а с времето, което можем да си позволим да бъдем с любимите хора…
Това е много силно.
Страхотно е.
Хубава история, но не е ли малко плашещо така да отмерваш времето о края на живота си? Може би трябва да има малко по-позитивен механизъм да осъзнаваме загубата на ценното си време…
Имаш право за позитивното
Историята ми допадна, защото когато човек е затрупан от грижи и проблеми, му трябва един “студен душ” за да си припомни важните неща в живота.
Аз не мога да се сетя за позитивен механизъм, който да отмерва времето до края на живота.
Дали на глупеца и мъдреца по една купа, шепа едри камъни, две шепи баластра ,купчина
пясък и две бири. Накарали ги да съберат всичко това в купите.
Глупецът изсипал бирите, след това – пясъка, после големите камъни и накрая започнал да пъха между тях баластрата. Не могъл да събере всичко. Останало му малко. Той блъснал купата и се отказал.
Мъдрецът помислил първо, после сложил едрите камъни, между тях баластрата и на края изсипал пясъка. Разклатил малко и всичко си дошло на мястото.
- Ами бирите?- попитали от журито.
- Винаги има време да изпиеш две бири с приятели.
Това беше на кратко историйката. По- важна е поуката от нея.
Но човек не може да знае всичко, нали?
В различните етапи на живота и приоритетите са различни. Кой може да определи какво е ценното и какво второстепенното?
Много приятен въпрос за размишления
Ако не знаем какви са личните ни приоритети…как да ги степенуваме? Ще търсим някой друг да ни каже какво трябва да обичаме да правим, къде да си харчим парите и как да си прекарваме времето? Това означава, че имаме съдбата на една “пешка”.
Само ти можеш да си определиш, във всеки етап от съзнателния ти живот, какво е ценно и кое е второстепенното. И тогава ще знаеш как да си прекараш съботното утро с кеф
Всички малко или повече коментирайки тази история имаме правото, но ако на първо място в живота си не сме поставили Исус Христос като Господ както и да пренареждаме преоритетите си все ще сбъркаме.
Интересно
Относно
“Аз не мога да се сетя за позитивен механизъм, който да отмерва времето до края на живота.”
Топчетата са просто (още) едно средство. Ако търсиш позитивен механизъм извън теб, в заобикалящата те среда, няма да намериш. Но ако промениш отношението си, начина, по който гледаш на нещата, тогава ще откриеш, че не само топчетата може да са позитивен механизъм, но и много други неща от света навън.
), то с всеки изминал ден, ставаме все по-богати. Защо тогава да изваждаме? Нека да събираме! Трябва ли да чакаме до 75 години например, когато ни свършат топчетата, за да почувстваме, че всяка седмица, която живеем, е нещо специално, дар? Ами ако си отидеш по-рано, а топчетата още не са свършили?
Това е нещо твърде лично и силно – живота, смъртта, времето, за което сме тук и да очакваш нещо отвън да бъде позитивен механизъм за теб.. е просто да се откажеш от твоята сила. Ако ultimate gift of life is the person you become (but not the millions you made
Разбира се, за някои хора това може да е прекрасен метод. Но винаги може и по-добре
Не можах да се сдържа да сложа тук и нещо от Jim Rohn:
If you will change, everything will change for you.
You don’t have to change what’s outside.
Only have to change what’s inside.
Браво, историята ми хареса! Със сигурност е малко стряскащо това да изчисляваш оставащите ти дни, но пък наистина хората имаме нужда от такива неща, за да се замислим.И целта на историята е такава – да ни накара да се замислим, за да можем да създадем по-позитивен пример за себе си. Целта е да ни припомня ежедневно кое е важно за нас и да не пропускаме да му отделим нужното време и внимание.
Наистина си я бива. Звучи по хорхебукайски наивна, но вярна. Благодаря за удоволствието!
Историята наистина е страхотна, но човек не трябва да “брои” оставащите му дни. Няма такова нещо, като съдба, затова на всеки му се случва такова нещо, каквото сам си предопредели.
Не е много “изгодно” човек да забравя, че времето му на Земята е ограничено и ако все пак иска да осъществи някакви цели и да е щастлив и доволен от постигането им, поставянето на приоритети върши работа
защото, както казваш няма такова нещо като “съдба”. Ние сами си пишем историята.
Прави ми впечатление, че описателните научни трудове и анализи не представляват кой знае какъв интерес за масата от хора ( не се изключвам от тази маса). Но наивни истории като тази, лесно могат да ти повдигнат настроението и духа, същевременно са доста лесни за четене. Харесвам ги, защото те подтикват към конкретни действия, а не само към размисли.
Благодаря ти, Нора! Няма случайни неща и това си е… Утре отивам до Дунава да си събера 1544 камъчета… Скръндза? Неее… Просто искам да си спестя излишни срещи с търговци:) /вж. iPad историята/ А в събота… първо- разходка с Джесика, после…
Александър, това с камъчетата звучи още по-интересно! Благодаря ти за идеята
Освен това, ще изглеждат красиво в една голяма стъклена купа. Камъните са красиви! Особено по Дунава 
…в една голяма стъклена купа…, пълна с вода, а в нея си плава една…маргаритка… Речните камъни наистина са красиви… Жалко, че в Панагюрище не ги произвеждат… Но и тази рибка, която са произвели през 86-та, е напълно достатъчна
))
Отдавна не ме бяха побивали тръпки. Думите са излишни.