Как да ти порасне „работата”?
Кога използваме израза „порасна му работата” ? Най-често, когато някой се е издигнал в службата, станал е управител или политик. В самият израз има известна доза завист, ирония и… Като цяло, не виждам нищо лошо в това, да ти „порасне работата”, стига да е моята работа.
Но тъй като съм вярна на принципа „да споделям всичко, което може да бъде полезно на другите”, ето я и моята рецепта за растеж на „работи”:
- Спрете да завиждате на останалите
Ако постоянно гледаме в „чуждата чиния”, няма да напълним нашата. Започнете да мислите за това какво искате да имате, как да го получите и в каква насока да работите. Има хора, надявам се, че не сте от тях, които по цял ден са заети с това, да коментират живота и работата на останалите. По този начин пречат не само на себе си, но и на тези, които ги слушат. Незабавно прекъснете контактите си с такива индивиди! Те са вредни за развитието Ви.
- „Много е трудно, сега нямам време!”
Ясно е, че за да ти „порасне работата”, трябва време….много време. Никой не разполага с такова свободно време. Цифрата дори е плашеща. Става въпрос за години!
Сега, задайте си въпросът: „Колко % от времето и енергията си, мога да давам всеки ден, за да се подобрявам в това, което правя?”
Има ли някой, който да отговори, 30 %? 20 % ? 10 % ?
Ако всеки ден давате 10 % повече от себе си и от времето си за личностното Ви и професионално развитие, това са 2 часа и 40 минути на ден! Дори и да можете да ги отделите, не го правете! Това е прекалено много време, което не всеки ден ще можете да отделите!
За да се развивате успешно, не трябва да пропускате дори един ДЕН – Нова година, Рожден ден или сватбения Ви ден!
Отделяйте по 1 % от времето си, ВСЕКИ ДЕН! Това са само 15 минути!
Използвайте ги, за да прочетете няколко страници от книга, да прегледате плана си за действие, да си прочетете целите и да се мотивирате!
С отделянето на 1 % дневно, след една година ще бъдем 3 пъти и половина по-добри от това, което сме сега! Дали ще ни „порасне работата” ? А къде можем да сме след 5 години ?
Толкова сме заети, че имаме все по-малко време за четене. А самообучението е това, което ни движи напред!
Според статистиката, средно човек чете по ЕДНА книга на ГОДИНА!
Има два начина да реализираме целите си: бавно и бързо. Ако изберем първият начин, живота може да не ни стигне, защото времето и силите ни са ограничени.
Съставете си план за действие още днес! Ако никога не сте работили върху себе си и поставянето на цели, MasterMind групите също ще Ви бъдат полезни. С тях ще отделите по 1 час всяка седмица за себе си и работа по Вашите цели.
‘Времето е по-скъпо от парите! Може да спечелим повече пари, но никога не можем да си купим повече време!’ Джим Рон
Единствено можем да инвестираме времето си правилно!
Инвестирайте време в себе си! Това ще Ви направи по-успешни и по-щастливи!
Подобни публикации:


Пожелателна статия! Може и да е вярна чисто теоретично!
На практика обаче – нещата не стоят така. Аз използвам всяко свободно време да науча нещо ново в полза на професията ми, а и не само. Далеч не си губя времето в празни приказки по чат сесии и безмислени форуми. Използвам Интернет основно за получаване на информация. И да ставам все по добър специалист в своятя област.
Е и? Работата не ми е пораснала и със сантиметър за 13 години.
В България тези идеологии просто не работят. Те важат за общности, в които има ясно изградени правила, които на всичкото отгоре се спазват.
Понеже по темата може да се коментира на дълго и на широко ще се огранича до тук!
И на края ще напиша един риторичен въпрос.
Как според вас ще ми порасне работата във фирма от 6 човека – двама от които са семейство и са управители на фирмата?
П.С. Бъдете оптимисти! Накой ден нашите внуци може и да живеят в законова държава, като бели хора! Не искам да обиждам или разубеждавам никого – всеки си имамнение и свободна воля да избира! Това е моето мнение по въпроса!
Успех на всички!
Всичко, което пиша, е от практика. Теории не обичам дори да чета. Ако всеки от нас има написан план как да постига целите си и работи върху себе си, въпрос на време е да стигне своите върхове. Няма нито един закон, който да спира прогреса! Всички останали бариери са в ума ни. Вярвам в това
Похвално, че някой все пак пише и нещо положително!
И аз пиша от практика!
Явно практиките са различни!
)
Подкрепям идеята, че ако подобряваме себе си ще ни порасне и работата. Но … има едно “но” и то е в какво се подобряваме. И за пример ще използвам Макдоналдс. Със сигурност всеки хапвал и по-вкусни сандвичи в някое квартално магазинче. Но тези хора колкото и да подобряват умението си да правят сандвичи, ако не променят кръгозора си, дали ще имат успеха на Макдоналдс? Едва ли! Та в отговор на риторичният въпрос на Богдан – подобрявайки уменията си в своята област, успя ли да отделиш време да помислиш, дали тази фирма може да ти даде растежа който би искал? Това е също един вид подобрение на личните умения – да прецениш нещата в перспектива и да се огледаш наоколо. Дали няма да видиш своята пътека за растеж?
Дори и да знаем кой е правилния път, да четем и да се развиваме, все по-ясно ми става, че ако не предприемаме някакво действие, боейки се от провал, никога няма да ни порасне която и да е работа.
Практиките не са различни, написаното в тази статия е реално изпълнимо и работи. Ти сам посочваш проблема “малка фирма от 6 човека, двама от които са семейство”, усъвтршенстваш се всеки ден (както казваш) и какво ти остава да намериш решение на проблема, ами смени фирмата. Знам че звучи просто и ще кажеш, че е сложно за изпълнение. “Сложното” изпълнение се състои от две неща:
– смелост да напуснеш фирмата
– да намериш нова работа, фирма
Според мене за повечето хора по-трудно изпълнимата е първата причина, защото повечето хора развиват една такава зависимост от спокойствието и подсъзнателно и е страх да започнат нещо ново, а то точно там е разковничето.
Ако изпълниш второто нещо да намериш нова работа, фирма тогава ще ти се улесни изпълнението на първата задача, но явно от самоусъваршенстване не ти остава време да търсиш нова работа.
Какво излезе проблема пак си остава в нас (в тебе), а не в “малката фирма с 6 човека, двама от които семейство”