Моята малка iPad история

2010 юни 2

4316948831 5d33da8299 300x199 Моята малка iPad историяВсичко беше съвсем спокойно, приятен първоюнски ден. Дори не подозирах, че съдбата ми е приготвила тази неочаквана среща. Бях в един магазин за телефони на бул. Васил Левски.  На касата се осъществяваше продажба. В този момент,  продавачът извади онова красиво плоско бижу. Сърцето ми спря. Исках го! Човекът, който си го купуваше – българин, средна възраст, в ленен костюм и лъснати кожени обувки, с мирис на пари и паркиран джип Мерцедес пред магазина. Не можех да отделя поглед от iPad и знаех, че съвсем скоро той ще е мой. “Ще си го купя, само че друг път”. :) Отдавна, по законите на всички филми от рода на “Тайната”, говоря и визуализирам притежаването на малката дъска. И както се бях замечтала, неусетно се приземих, когато чух въпросът на господина, който си го купуваше. Не ставаше дума за цената!

„Има ли меню на български? А клавиатура?”

Разбирам, че живеем в България и е нормално да пишем и използваме българска клавиатура. Просто това е последният въпрос, който би ми хрумнало да попитам, когато си купя моят iPad. :)

И понеже съм на вълна „продажби” и все още ми държи влага семинарът на Гитомър, ето какво ми каза един друг продавач в магазин на Globul, където не се съмнявам, че провеждат обучение на персонала си:

 Нора: „Искам iPhone на изплащане”.

Продавачът: „Не може, Вие не сте Наш абонат, но дори и да бяхте, този телефон не се предлага на изплащане, изберете си друг, имаме много хубави”.

Нора: „Не искам друг, искам iPhone, той е най-хубавият”.

Продавачът: „Най-хубавият телефон е краденият”.

Ъъъ ъъ ъ, тук дадох на късо.

 Той продължи: „Краденият или подареният”.

Нора: „За мен няма по-голямо удоволствие от това да си купя сама нещата, които искам”.

Реагирах така, защото харесвам съветите от книгата на Т. Харв Екър. В този случай, продавачът ни демонстрира своето бедняшко мислене, да не говорим, за пълна липса на търговски умения.

Не мога да разбера как се получава така, че влизам с желание да купувам, а продавачите буквално успяват да ме изгонят.

Същото ми се случи и в магазин на Geox – нямаха моя номер! Трябваше да ги помоля почти на колене да проверят по телефона за наличност в друг магазин, за да си спестя време и да не се разхождам под дъжда.

Обслужването в родните ни магазини е тотално сбъркано. Тук-там се срещат някои пластмасови усмивки на дресирани продавачки. Знам, че на никой не му е леко.  Когато в главата ти се въртят хиляди проблеми, усмивката ти не е 24 карата.

В крайна сметка, какво предпочитаме да ни каже шофьора на таксито – „Защо нямате дребни, аз от къде да ви ги взема, отидете да си развалите парите!” или изиграно да ни пожелае „Приятен ден!”

Подобни публикации:

  1. Историята за 1000-та топчета
  2. Какво ни каза Гитомър за продажбите и блоговете
  3. Тест „Мислите ли като милионер”
  4. “Зелените” предприемачи
  5. Заслужавате ли по-добро бъдеще?
14 Responses leave one →
  1. юни 2, 2010

    Ще споделя едно мое преживяване от преди няколко месеца, което много приятно ме учуди, защото за съжаление такава реакция е рядкост. Бях тръгнала да си търся нова батерия за GSM-а (не много нов и евтин модел, но си го обичам, защото ми е подарък от скъп за мен човек).
    Обиколих няколко магазина и сервиза и навсякъде бях посрещната с вариации на “малко вероятно е да намерите, купете си нов телефон”. И затова бях много учудена, когато в следващия магазин продавача много внимателно ми обясни, че точно за този модел телефон много трудно ще намеря батерия, защото в момента им е спрян вноса. Обади се в другите им 2 магазина и в склада. И след като му потвърдиха, че имат ми предложи да се разходя за 20-30 мин или ако искам да поседна и да почета някое списание докато той отиде да я вземе. И го направи, качи се в колата и след 20-тина минути се върна с батерията. И става въпрос за батерия за под 20 лв.
    Като се сетя само колко пъти досега ми се е случвало продавач да ме откаже от покупка на нещо много по-скъпо…

  2. юни 2, 2010

    Стана ми хубаво, само като прочетох как са те обслужили в последния магазин :)

  3. юни 2, 2010

    Ами донеси другият път като се видим iPad-a, който ще си купиш ;)
    Относно продавачите, те не са обучавани никога да правят продажби, а са хванати едва ли не от гората. Цяло изкуство е да продаваш, а те не знаят дори елементарни техники, от което страда както потребителят, така и собственика на магазина ;)

  4. юни 2, 2010

    Манолски, обучават ги! Изумителното е, че при такова ниво на безработицата, много хора си позволяват да си губят времето на работното място, да си “цъкат” и чатят из нета, и дори не се замислят, че пред вратата чакат поне 50 за неговото място. Няма незаменими хора! А пазара е жаден за качествено обслужване!

  5. юни 2, 2010

    За жалост скоро няма и да се оправим. Не рядко у нас се случва дори продавач да ни изпрати да си го купим от другаде, ако обслужването не ни допада. Шок, стрес, но факт!

  6. юни 2, 2010

    Можем да си спестим много неудобства и обикаляне чрез онлайн пазаруването. Само че не можеш да излезеш от магазина, да тръгнеш по улицата и гордо да развееш чанта с новата покупка :)

  7. юни 2, 2010

    Хахахаха…. страхотна история!

    Тъкмо попаднах на една статия за тайният купувач, който може би скоро ще се завърти и по нашите магазини :) )))

    http://www.economynews.bg/index/viewarticle/nid/9735/

  8. юни 2, 2010

    Тайният купувач, какво ли е това? :)

  9. юни 2, 2010

    Това е човек нает да тества услугата, която предлага магазина – представя се като купувач и след това дава коментар за обслужването на този който го е поискал :)
    Това е доста популярно в компании, където ръководството искрено се интересува за това по какъв начин се обслужват клиентите им. Защото при такива бизнеси клиентите не ходят да се разправят с управители и подобни, а просто гласуват с краката си :)

  10. юни 2, 2010

    Тайният клиент, това ми прилича донякъде на контрольорите в градския транспорт. Качват се и започват да оглеждат, и ти се чудиш дали са нередовни пътници без билет или контрольори. Държат се странно и изведнъж те застрелват, като вадят изпод мишница апарати и служебни карти. Смешна история… Ако един управител на магазин иска да знае какво мислят клиентите за обслужването и дали са доволни, нека попитат директно потребителя! Ако пък искат да следят служителите си дали си изпълняват чинно задълженията, да монтират камера. Просто си разсъждавам :) , с какво този “таен” клиент е по-добър като метод.

  11. юни 2, 2010

    Zashto BG si ostava takava skapana darzhava?????????
    Zashto tam ne se davat novi hubavi mobilni telefoni BEZPLATNO????Kakvi baterii da se smenyat? Postoyanno se puskat novi modeli, tehnikata ne stoi na edno myasto.
    S dogovor za 2 godini i bezplaten telefon, zaryadno ustroystvo za kola i blootooth, kakto i aktiviraneto—vsichko tova da e bezplatno.
    _________________________
    Alchnostta na tezi bgfirmi li e prichina????
    VAZMUTITELNO E.
    E, kak da se varne tam chovek i da si trovi nervite s alchni i negramotni ………???

  12. юни 2, 2010

    Tehnikata byaga napred. Proizvezhdat se po-hubavi mobilni telefoni. Zatova v USA te se dogovaryat s kompaniite za 2 godini.Ako iskash, sled 2 godini si prodalzg=havash dogovora s kompaniyata, ako – ne , ya smenyash. Nay-novite modeli se prodavat neskapo, a mnogo se davat BEZPLATNO, ZAEDNO sas zaryadno ustroystvo za kola i blootooth,sashto i aktiviraneto e bezplatno.
    Taka li e v BG???
    A tezi negramotni prodavachki tryabva da se zamenyat sas znaeshti konsultanti. Kakvi gi pleshtyay te??? Vazmutitelno e .
    Zashto da ne se prodavat na izplashtane ?!?!?? Cyal svyat e na kredit. TAPANARI…

  13. юни 2, 2010

    MANHATTAN13, чета ти “сдуханите” коментари, а те са рядкост в моя блог, и до колкото разбирам, не живееш в България. Споделям за някои проблеми, но трябва да знаеш, че по никакъв начин не се оплаквам. Не само аз, познавам много хора, които се опитват да работят професионално и коректно, и познай: Успяваме! България е страна с огромен потенциал за икономическо и социално развитие! Българите сме страхотен народ и въпреки, че си имаме трески за дялане, има кой да хване длетото! В САЩ имат не по-малки проблеми от нашите, дори бих казала, че са по-зле, но всичко изкуствено се замаскира и в един момент просто балона се пука, както стана с кризата. Но и това няма значение – където и да живее човек, може да успява и да е щастлив! В крайна сметка никой не ни е опрял ножа в гърлото и не ни кара да правим нещата, които не ни харесват. Сами избираме как да живеем – щатливи и готови да решават проблемите си или мърморещи и сочещи с пръст, как някой друг е виновен. Това е! Да живее България и новите документи за самоличност :) Щом има желаещи, да се наричат “българи”, значи всичко е наред :)

  14. юни 9, 2010

    Какъв iPad?
    Направо да ви подарят безплатен телефон

Вашият коментар

Note: You can use basic XHTML in your comments. Your email address will never be published.

Subscribe to this comment feed via RSS