Мисия „Перфектен ден”
Миналата седмица, перфектният Пламен Петров ми отправи предизвикателство да участвам в перфектната му нова инициатива, а именно да опиша как би изглеждал един мой перфектен ден. След като прочетох статията и личната му история, която е умопомрачителна, ако имате чувство за хумор 
, реших да опитам.
Изминаха няколко дни и ми е много трудно да се абстрахирам от реалността и проблемите, за да седна и да помечтая.
Сега настъпи моментът, Вселената, Духа от лампата на Аладин, Златната Рибка и Добрата Фея да си отворят добре ушите и да чуят какво искам, а след това да размахат сръчно своите вълшебни пръчки и да ударят едно рамо.
Моят перфектен ден започва с ранно събуждане. Когато отворя очи, през прозореца виждам задния двор на къщата ми, където градинарят, тъкмо е окосил тревата и е направил огромен букет от цветя, за трапезарията.
Поглеждам любимия до мен в леглото. Спи. Целувам го нежно, обувам си меките бели пантофи и тихо излизам от стаята.
Слизам по стълбите и отивам в кухнята, където си приготвям ароматно кафе с мляко. Момчето от пекарната е оставило пред вратата кошничка с топли кроасани и питки. Мятам два портокала в сокоизтисквачката, слагам всичко върху една табла и познайте къде отивам? Не, няма да поднасям на любимия закуска. Той не обича да се храни в леглото. Запътила съм се към широката веранда, обляна в слънчеви лъчи. Разполагам се на градинската мека мебел и отпивам глътка кафе. На масичката ме чака книга, отпускам се и зачитам… 
Чувам, че любимия отваря прозореца в спалнята. След малко идва, сяда до мен и допива портокаловия ми сок.
Къде са децата ли? На летен детски лагер, а когато се върнат ще отидем на семейна екскурзия. Майка ми също живее наблизо. Вчера замина за няколко дни да си почине в любимият й спа център с минерални бани.
В 10:00 очаквам важен клиент в домашния ми офис. Живея извън града, на тихо и спокойно място. Клиентите ми обичат да идват вкъщи. Аз съм не само техен финансов консултант. Те знаят, че могат да ми се доверят за всичко и да получат полезни съвети. Обичам си работата, защото правя хората щастливи и виждам как успяват да постигнат целите си.
Често ме канят за лектор на различни семинари.
С усмивка си спомням миналото, преди 7-8 години, когато не познавах никого и се опитвах да видя голямата картина, страхотното бъдеще, което ме очаква.
Докато чаках клиента, реших да прегледам оставените коментари по последната статия в блога ми, и случайно отворих архива от септември 2010 година. Видях, че съм участвала в едно предизвикателство на Пламен Петров. Задачата ми е била да опиша перфектния ден. Докато четях, очите ми се насълзиха. Чух звънеца и отидох да посрещна клиента си.
След като подписахме документите му благодарих за доверието, и му казах: „Ти си част от моя мечта, която се сбъдна след 10 години”. Той не разбра, че говоря буквално, но се усмихна и ми отговори: „Най-големият ми късмет е, че работя с професионалист като теб.” Очаквах този отговор, защото вече го бях предрекла в статията за перфектния ми ден.
В следобедните часове пазарувах някои неща от любимата ми бакалия, където се продават домашно произведени плодове, зеленчуци и други хранителни продукти. Поканили сме приятели за вечеря. Готвя невероятно вкусно и се носят легенди за моите кулинарни шедьоври.
Масата е подредена, посрещаме гостите, радвам се да ги видя и нямам търпение вечерята да започне. Обадих се на кетъринг фирмата ми, да изпратят човек, който да асистира, за да мога да обърна повече внимание на гостите и да се насладя на приятната ни среща.
Всички са възхитени от вкуса на ястията. Леко замаяни от ароматното вино, разказваме си забавни истории и се радваме, че сме заедно.
Статията за моя перфектен ден не бе оставила мислите ми и затова реших да разкажа на приятелите, как едно желание преди 10 години се е превърнало в реалност.
Вдигнахме тост за Пламен Петров. През деня говорих с него. Обади ми се от новия си iPhone 8, да ми каже, че тази вечер ще гледа финала на Шампионска лига, където играеха Манчестър Юнайтед и Левски. Благодарения на неговото предизвикателство, аз се насладих на един перфектен ден.
Дори и не всеки ден да е перфектен, то поне е прекрасен 
Поздрави с любимата ми песен на U2
Подобни публикации:
Винаги си носи оная жълта каска, да те пази… Чу ли, Нора… Защото такива съкровища като теб трябва да бъдат запазени колкото е възможно по-дълго… Защото, докато те има теб, ще я има и надеждата… Защото… Знаеш ли, усещането ми за теб е като за човек с изключително важна мисия… И сигурно е така
)) Малко завиждам на оня, дето допива портокаловия ти сок… 
Но и на него няма да му е лесно – той също има мисия – да те пази!!! Бре, чета написаното и ми звучи като думи на Главния Водач в Сектата На … Еди Кои Си… Хахаха… А аз исках просто да ти кажа: Благодаря! И бъди здрава!
Еха!!!
Страхотно си го написала! Много увлекателно. Вярвам, че ще се сбъдне!
п.с. по това време по-скоро ще разговаряш чрез iPhone 14
п.п.с. не забравяй утре да станеш рано, все пак това е крачка към сбъдване на написаното
Поздравления за колегите от краткосрочна терапия! Въпросът “чудо” е наистана чудо и върши работа. Вярвам, че авторът е благодарил на Боян Страхилов и д-р Пламен Панайотов!
Два дни по-късно – вече имам план за постигането на перфектния ден
и уж случайно, започнаха да ми се случват някои интересни неща… препоръчвам на всеки да опише в писмен вид своята идея за перфектен ден. Работи!
Татяна, не познавам хората, които си цитирала, може би трябва да попиташ Пламен Петров, който е инициатор на тази блог-игра. Визуализацията на целите се прилага от хиляди години и е обект на много статии, книги и специални обучения. Така че, идеята може да е дошла от всякъде. Изразът “краткосрочна терапия” ми се стори твърде медицински, за нещо толкова приятно, като daydreaming-a. Както и да е, права си, че върши работа