Моите 10 малки тайни
Не обичам да занимавам хората със себе си, но в случая съм предизвикана да го направя, не от кого да е, а от Милена Дреновска! Не само, че я уважавам и ценя безкрайно като професионалист, блогър и майка, но тя успя да ме разтърси днес, като ме включи в блог-играта на Пламен Петров. „Всеки блогър, който се хване на хорото, трябва просто да сподели (искрено и лично!) в своя блог поне 10 неща, които другите не знаят за него или нея. И накрая да предаде щафетата на поне 3-ма други блогъри”.
Ако тайните са маски, които носим, за да прикрием част от истинската ни същност, само за да не се ‘изложим’ пред хората, може никога да нямаме приятели, които да познават истинското ни ‘аз’. Усещам, че започвам да разсъждавам, но отбягвам истинската тема. Няма да се крия повече. Ето ги моите 10 малки тайни:
1. В шести клас си харесвах едно момче, но му отказах на предложението да сме ‘гаджета’, защото носих апаратче за зъби и се страхувах да ме целуне. Сега ми звучи забавно 
2. Научих се да карам колело, чак когато бях в девети клас.
3. Когато бях в първи или втори клас, знаех къде баба си държи пенсията, и веднъж си взех нелегално една банкнота, не си спомням колко лева бяха. По това време имаше една игра с балони в бакалиите, теглиш си номерче и печелиш различни по размер балони, закачени на едно картонено табло. Е, аз отидох с децата от улицата, с които си играех, и купих цялото табло. После се страхувах само някой да не се похвали на баба си…
4. Това го знаят всички от Панагюрище, но там се провеждаше събитие, подобно на ‘Като лъвовете’. Казваше се ‘Звезди пред прожектора’. Участвах редовно и изпълявах хитовете на Дони и Момчил. Е, по-добре, отколкото Роси Кирилова и ‘Мила мамо…’, която присъстваше всеки път в репертоара на другите участници. Една интересна препратка. Водещият на това шоу беше Иван Станчев, спомняте ли си, той беше написал стиховете на ‘от икебааана дървесата ги боли…‘ :) Поздрав с хита на зимния сезон 2010 ! Това е едно от най-гледаните клипчета във vbox7 .
5. Имам порок на сърцето – по рождение, дясната ми камера е по-малка. Това е простото обяснение Лекарите от Трета градска болница в София не бяха виждали такова нещо и ме наблюдават от 4 годишна. Искаха да ме освободят от часовете по физическо възпитание в училище, но аз не пожелах. За сега се справям добре, без да ме оперират. Не вярвам и да се наложи. Това ми е скрит чар!
6. В училище бях бележкарка. Или 6 или нищо. В пубертета, други неща изместиха тази амбиция.
7. Притеснявам се, че някои хора не ме харесват. В това няма никакъв смисъл!
8. Когато бях на 15 години, заложих златните си накити, подарък от мама, за да услужа с пари на един човек. Той не ми ги върна, а аз не си откупих златото. Мама ми прости, но сигурно още ми се сърди. Съжалявам!
9. Когато бях малка, исках да имам дълга коса. Но лятото, след двуседмичен лагер, всички имахме въшки
10. В първи клас, с няколко приятелки замеряхме с камъни едно дърво, за да разклатим клоните и да паднат кестените. Един от моите камъни падна върху паркирана под дървото кола и се счупи задното й стъкло. Толкова бързо не съм бягала през живота ми!
Благодаря и на Милена, и на Пламен, защото докато си мислих и се връщах назад във времето, се забавлявах много!
Интересно, обаче, какви са десетте малки тайни на: asktisho , Макс и radislav Изненадах ли ви с избора?
Не познавам лично много блогъри, а тези които познавам, вече разбулиха своите десет малки тайни.
И така, PASS IT ON…
No related posts.
Ех, не можах да си опазя тайните…
Поне са само малките
Нямаш представа колко се радвам, че приемаш!
Всички сме в очакване!
хаххахаха яки тайни
въшкарка 
~~~
Божидаре, Внимавай какво говориш, защото забелязах, че Майк те е предизвикал, така че ще видим кой ще се смее последен
рапорт -даден, рапорт – приет!
И аз съм готов
Изминаха около пет часа, откакто прочетох историята на Тишо, и все още я обмислям
Направя деня ми невероятно усмихнат!
radislav, ти не просто си готов, а направо удари в десятката с твоите малки тайни! Дори, докато ги четях, си спомних за още един куп гафове от детството
Казах го наскоро (по друг повод), но пак ще повторя: мъжете сме обречени в тази надпревара! Жените ви бива много повече в бавното събличане с елементи на измъчване (strip tease)…
Шапки долу!
Започвам деня си с коментара на Пламски
и той е по-свеж от чаша кафе с фреш от портокал! 
И аз приемам предложението и ще постна в блога
Давай, Макс!
Благодаря ти Нора, че прие и сподели своите малки тайни
Определено и ти ме върна в миналото още повече и си спомних куп други дреболии, които те карат да се усмихваш по един тайнствен и неподправен начин.
Аз ти благодаря, Милена, защото с тази игра отворих вратата на цял куп спомени и емоции
Много ми е хубаво 
Играта е готина, пък статията ти е страхотна.
Хубаво е да прочетеш нещо, написано с чувства
Спомените от детството и гимназията винаги предизвикват чувства
Интересното е, че всички участници в играта, основно споделят тайни от детството си 
Еми сегашните тайни ни изглеждат по-сериозни и компрометиращи.
Обещанието е изпълнено.