Причина #1 за нашето безпокойство

273 750 000 човека в момента гладуват.    

 1  449 795 016 човека нямат достъп до чиста питейна вода.

А ние за какво се безпокоим в момента?  Защо отлагаме да живеем истински сега? Защо мечтаем непрекъснато за по-добри времена, когато ще имаме повече пари или  време… Няма такива времена!

 „Детето казва: когато стана голям…Но какво означава да стане голям? Голямото момче казва: когато порасна…А когато порасне, казва: когато се оженя…Но какво в края на краищата, е да се ожениш? После мисълта се променя: когато се пенсионирам…А когато се пенсионира, поглежда назад към извървения път. Оттам лъха мраз. Той някак е пропуснал всичко и то безвъзвратно си е отишло. Твърде късно осъзнаваме, че животът е в това да го живееш всеки ден и час”.  Стивън Лийкок

Сега си отговорихме на въпроса, коя е причина номер едно за нашето безпокойство. Колко често се обръщаме назад и си мислим за стари събития и хора. Миналото принадлежи на мъртвите!

„От товара на утрешния ден, прибавен към товара на вчерашния и стоварен върху плещите ви днес, и най-силният би залитнал”. Д. Карнеги

Да се тревожим за утрешния ден е също толкова пагубно, колкото и да се обръщаме към миналото. Нека се замислим за момент и да се върнем 10 – 15 години назад. За какво се сещаме?… За хора, които ги няма, за случки, които са ни наранили. Това боли ужасно и прави сегашния момент тъжен. А настоящето е всичко, което имаме.

Да не се тревожим за утре!  Това не означава, да не си планираме седмицата или месеца, или годината. Някои като мен имат план за 10 години напред! Предизвикателството, обаче е да не мислим за това, колко трудно ще постигнем целите си и как точно ще се развият събитията.

„Основната ни задача е да гледаме не онова, което се очертава смътно на хоризонта, а това, което стои ясно пред нас.” Томас Карлайл

Ако днес, макар че е през седмицата, ни се излиза вечерта с приятели – да не го отлагаме! Ако днес, в най-натоварения ни ден, искаме да отидем на разходка в парка или на кино – да го направим! Няма нищо по-хубаво от това, да знаем какво искаме и какво ще ни направи щастливи. Но съгласете се, че ще е глупаво да го отложим!  Защото утре не се знае…

На английски език, думата „сега” се превежда като „подарък” ( present). След тази статия, можем спокойно да кажем, че „Всеки ден е ВеликДЕН !”

Подобни публикации:

1. Колко ни струва един час?
2. Първият урок
3. Два монолога не правят диалог
4. Как да ти порасне „работата”?
5. Разберете дали се променяте