Черната врата
”Заменете страха от непознатото с любопитство. “
Историята е за война в Близкия Изток преди много години.
Пред един генерал от Персийската армия довели вражески шпионин. Било общоприета практика шпионите да се екзекутират, без да бъдат разпитвани. Все пак, генералът имал някаква милост и малко по-различно виждане за това какво да прави с човека пред себе си.
Всъщност, дал на шпионина две възможности – да бъде изправен пред стената и разстрелян от наказателен взвод или да бъде блъснат през „Черната врата”. Шпионинът сам трябвало да избере съдбата си.
Не му отнело много време да вземе решение. Никой още не бил преминавал през зловещата и тайнствена Черна врата. Както повечето шпиони, на които бил предоставян този избор, той избрал разстрела. Това било познат изход, за предпочитане пред страха от Черната врата и непознатото. Генералът се загледал разочаровано в ботушите си, докато взводът за разстрел се събирал и след това изпълнил присъдата.
Един от адютантите на генерала най-сетне го попитал:
- Сър, какво има зад Черната врата?
- Свобода – отвърнал генералът – и още не съм срещнал човек, достатъчно смел, за да мине през нея.
Задайте си следния въпрос: има ли Черна врата, през която можете да изберете да преминете и която в момента избягвате? Или отново сте се изправили до стената и срещу вас има наказателен взвод?
Просто го направете! Минете през вашата “Черна врата”! Защото тези, които не се променят, не остават на едно място, а пропадат.
Подобни публикации:
Не се страхувам от неизвестното.Какво трябва да направя?
lilia, Ако не се страхуваш от неизвестното, тогава остава само да действаш. Но ако не знаеш какво трябва да направиш, то тогава си състави план какво искаш и какви са начините да го постигнеш.
Най-хубавите неща в живота ми са се случвали тогава, когато само съм знаела какво искам, не съм правила плановете, не съм мислила начините за постигането му. Когато знаем какво искаме и го искаме наистина, напълно, изцяло, светът се разгръща крачка по крачка и ни показва накъде да вървим и какво да правим. И си мисля, че можем да постигнем нещо коренно различно в живота си само когато наистина нямаме умствени представи и опит за това нещо и се доверим на вътрешните си чувства.
По мое мнение страха освен спирачка може да бъде и двигател на действия, които се налага да направим. Защото понякога от толкова спокойствие не виждаме какво ни дебне “зад вратата”. Страха обостря сетивата, но не винаги разбира се
И историята в статията е страхотна и доста показателна 