Два монолога не правят диалог
За какво мислите, когато някой Ви говори за себе си? За това, което казва? А, не мислите 
ли за нещо по-интересно, например за Вашите лични проблеми? Ако гледаме новини по телевизията си казваме: „Добре, че не се случи на мен”. Изпитваме съжаление към чуждата болка, но то бързо отминава.
Затворени сме за света извън дома и работата ни.
А знаете ли, че сме хора с неограничени възможности? Родени сме за нещо повече от борба за оцеляване.
Способността ни да общуваме е в основата на взаимоотношенията. Ако не общуваме, ние не живеем пълноценно.
Много често ние можем да помогнем на хората дори и само като ги изслушаме. Твърде вероятно е, по този начин да се мотивират и сами да открият решението за проблема си.
Да започнем от там, че не случайно имаме две уши и една уста. Ако слушаме два пъти повече, отколкото говорим:
- Ще имаме повече приятели
- Ще можем да общуваме с всеки човек, на различни теми
- Ще знаем нуждите на хората
Да общуваме ефективно не означава, че трябва да бъдем специалисти по всичко. Означава да дадем възможност на събеседника ни да се предразположи, разговаря и споделя с нас. Това ще му донесе истинско удоволствие. От Вас се иска единствено да задавате въпроси, а не да се правите на „философи”. Защото никой не се интересува от Вас и Вашите проблеми или знания! Можем да общуваме с ядрен физик също толкова успешно, колкото и с колега или приятел.
Това е човешката ни природа – да се интересуваме най-много от себе си!
Изисква се огромно търпение и усилие да слушаме повече, отколкото да говорим. Ако не можете да се преборите с желанието си да се изкажете, тогава никога няма да сте желани събеседници. Ще имате един, двама приятели, които най-вероятно също ще Ви използват само за да споделят гледната си точка.
Колкото и да не ни се иска, родителите ни също не са добри в общуването, защото винаги искат да ни посъветват от личния си опит. Но ние не търсим това! Нуждаем се от възможност да споделим, без да ни поучават. Ценните съвети ще бъдат пренебрегнати, ако родителите са нетърпеливи да ги предложат.
Оставете поучаването и изслушвайте докрай. Ако запазите малко търпение и попитате накрая: „Желаеш ли да разбереш как аз се справих с подобен проблем?”, всеки ще се радва да Ви чуе.
„Не можеш да говориш за това, което не знаеш. Не можеш да изпиташ съчувствие, за това, което не чувстваш. Не можеш да обясниш това, което нямаш. Не можеш да дадеш това, което не притежаваш. За да даваш и споделяш, и за да бъде полезно това, което си дал, първо трябва да го имаш. Доброто общуване започва с добра подготовка” Джим Рон
Подобни публикации:
Vsi4ko napisano e taka. Koito ne umee da izslushva si ostava beden zaradi samiat sebe si.
Още нещо ми прави впечатление – над 80 % от хората в градския транспорт имат слушалки в ушите – това го разбирам като пълно нежелание да общуват с външния свят. И ги разбирам! Това не е само в София. Но аз правя друго – ако съм в настроение се заговарям с някой непознат. Опитайте! Винаги ще Ви отговорят с усмивка, а за лечебните свойства на усмивката няма нужда да Ви убеждавам. По някакъв Ваш си начин обичайте хората около себе си! Колкото и да са намръщени, ние можем да ги накараме да се усмихнат.