Груба заигравка с думи
Когато искаш да кажеш нещо наистина важно, разбираш колко е хубаво, че имаш блог.
Преди няколко дни се проведе поредната среща на клуб „Спри и помисли”. Темата „Как се прави групов блог” беше представена от Събина, основател на „ентелегентно”. Наистина нещата там са изпипани професионално. Само, че ако всичко беше толкова хубаво, нямаше сега да пиша тази статия 
Поводът е името на този блог – “ентелегентно”. Попитах Събина, дали до сега някой е реагирал негативно към умишлената грешка в името. Оказа се, че никой не е имал против, а някои от колегите го нарекоха „заигравка” за интелигентните хора.
Сигурно щях да се съглася, ако преди два месеца не бях прочела една добре аргументира статия, във връзка с подобна „заигравка”. Автор е Бойка Бъчварова и след нейните думи, нямам какво друго да добавя, освен да се съглася и да не си правя подобни шегички.
„PRO BG телевизия със свой принос към езиковата политика
19.12.2009 — BoykaB , http://boykab.wordpress.com/
PRO BG телевизия ни черпи със свой принос в езиковата политика, като по своеобразен начин изявява своето отношение към темата за грамотността и неграмотността.
Отбелязвам веднага, че приносът им не ми харесва никак.
Имат си те предаване, което започва със заставка „ДЕЦКО“. Шегички, а? Ами да, колко палаво.
Те, работещите там, знаят точно как се пише думата „детско“. Заиграват се обаче. Забравяйки, че само ние, възрастните зрители, го възприемаме като гъбаркане. Малките, които сега са в школото от 1 до 7 клас, не го възприемат така. Авторитетът е нещо нужно за тях; нищо, че не могат да осъзнаят това.
Малките са най-важните. По-важни са от желанието за оригиналничене на високообразованите, високоинтелигентните специалисти по МК (които, разбира се, знаят, че водещият принцип на българското писане е морфологичният). Но пък които от мерак за гъбаркане набиват в очичките и главичките характерната грешка. Защо да не кажат дечицата на учителската си утре, че ТЯ не знае как се пише думата, щото те са я виждали хиляда пъти по телевизора написана така – „ДЕЦКО“?
Драги журналиствующи колеги, това го правите точно когато в училище се опитват да им вкарат дълбоко в паметта, че пишем значещите части на думите винаги еднакво (независимо как се чуват и произнасят), за да се разбираме много бързо и много лесно при четене. Силно се надявам, че им го обясняват с разбираеми думи и с много примери. Един от примерите е този: „ДЕТ“ като в „ДЕТЕ“ плюс „СКИ“ като във всички подобни думички, които отговарят на въпроса „какъв?“ (или плюс „СКО“ като във всички подобни думички, които отговарят на въпроса „какво?“).
Вярвате ли, че сте прави, колеги от PRO BG? Нали после вие и вашите другари по МК вдигате шум до небесата колко са ни неграмотни дечицата ни и колко са ни недъгави учителите ни!
Аре стига, че започнах да се ядосвам…”
Ако „Правопис и Правоговор” звучат само като скучни раздели от учебника по Български език, то още по-скучно ми звучат хора, които на външен вид са интелигентни, а като заговорят, се чудиш от кой край на България са. Не говоря за мекото и твърдото изговаряне на думите, а за елементарни правоговорни норми. Смело и открито говоря за тези неща, защото полагам много усилия да се науча да говоря правилно. В Панагюрище имаме невероятен диалект, с който още не съм се преборила, но се опитвам, защото уважавам себе си, приятелите, колегите и клиентите. Освен да се обличаме модерно и да се къпем, добра идея е да поддържаме и хигиена в общуването ни.
Думите, които използваме, са плод на мислите ни и на средата, в която живеем. Не правете компромис със себе си.
Започвам да се чувствам като на концерт на „Ъпсурт” или „Хиподил”. Из фейсбука видях едно ново приложение „Мисуиш ли”. Това много прилича на блога ми „Мислиш ли”, но се различава по нещо съществено – съдържанието и стойността. Не се взимам насериозно, а просто наистина се дразня, когато света около мен се превръща в едно гето, където след време ще живеят собствените ми отрочета. Вашите също! Проблемите със средата вече не се решават като отидеш в частно училище или в друга държава. Интернет е навсякъде и от него не можеш да се скриеш. Той ще те намери и ще те залее с всевъзможните си „заигравки”.
Знам, че много блогъри си изливат душата и пишат каквото им е на устата. След като, обаче, си начешем езиците, написаното остава и се помни дълго.
Темата е болна, защото става дума за култура. Вестниците, списанията и телевизията са пълни с боклук и това продължава да се толерира. И ще продължава, докато хората се радват на лошите новини, гафовете и фолка. Знам, че вие НЕ СТЕ ОТ ТЯХ
Пояснение: Не критикувам блога “ентелегентно”, той е страхотен! Името му беше само повод да се замисля, и знам че произлиза от списание, което преди се е издавало в НБУ. Интересно, сега се сещам, че цитирах статия на Г-жа Бъчварова, която е главен асистент в същия университет.
Подобни публикации:
браво, Нора, подкрепям идеята ти за хигиена в общуването
Ivan, благодаря ти за подкрепата! А сега трябва и да направим нещо по въпроса!
Правилно
Струва ми се, че смесваш нещата. “Ентелегентно” наистина е заигравка и е насочен към интелигентни хора, които ще я разберат, докато предаването “Децко” е насочено към деца и наистина има вероятност да ги обърка. Тоест, не бива да мерим всичко с един аршин.
Освен това, езикът е жив и се променя. Не знам дали си спомняш, но до скоро думи като “чувствувам” и “участвувам” бяха правилни, а “чувствам” и “участвам” – не. Кое беше по-правилно да остане – официалното книжовно или онова, което народът използва?
Тук, разбира се, не трябва да забравяме, че с изпростяването на народа изпростява и езика, но според мен борбата срещу еволюцията на езика е безсмислена. Достатъчно е само да научим децата си да го ценят и обичат и да знаят, че днес и по езика посрещат.
“ентелегентно” и “децко” са съвсем различни неща – най-вече като аудитория и по никакъв начин не искам да ги смесвам. Обикновен човек съм, с основни познания по Български език. Случвало ми се е да се замисля как се пише определена дума и да не съм сигурна, защото съм свикнала с диалектната форма и ми се налага да проверявам в речника. “ентелегетно” беше само повод, но не е най-добрия пример. Защо да не попитаме някой начален учител на какви неща е свидетел в тетрадките на учениците, за да разберем, че със заигравките не помагаме на децата.
Тчно това имах предвид – различни неща са, а статията звучи сякаш ги критикуваш заедно.
Чувствувам се длъжна да трябва да кажа нещо, въпреки че позицията ми се припокрива с тази на Майк.
Да, “ентелегентно” никога през цялата си история – прави се от 2002 та до ден днешен под различна форма, не сме претендирали да се прави за деца.
Аз наистина смятам, че правим нещо за хора над средната интелигентност, които нямат нужда да отварят правописен речник, за да знаят как се пише тази дума. М/у другото, в далечната 2002, “ентелегентно” беше доста моден сланг, произнасяше се с меко “улъ”.
Иначе аз искрено се учудих на въпроса ти в събота, защото факт е, че от 2002 насам никой не го е задавал. Иначе НБУ има и аз не знам колко хиляди факултативен стаф, знам коя е Бойка Бъчварова, знам че е уважавана в средите, в които работи, но не виждам как това има нещо с нас.
За съжаление, в момента в България положението е такова, че ако всички, които не правят правописни греши спрат да пишат, ще трябва да четем само Държавен вестник и статиите на някой и друг университети преподавател, мерси за което. Аз ще пасувам. Та, на кратко, аз съм абсолютно съгласна, че в едно предаване за деца, което възпитава, не трябва да се прави така. Но като цяло, мога да живея в граматически неправилна среда, стига в нея да има съдържание. На мен наистина много повече ми липсват съдържание и стойност в нещата около мен, от колкото правописа.
ПП: Допускам, че не си чела днешната ни статия. :Р
ПП1: А да питам аз нещо. Въобще не сравнявам нас с Тарантино, опазил ме Бог, но какво мислиш за “Inglourious Basterds”? Велик, крайно некоректен филм според мен!
Здравей, Събина! Да ти кажа, честно, никога не съм мислила, че ще разсъждавам на подобна тема и то в писмена форма. Тя не е комерсиална и затова от 2002 година до сега, никой не ти е задавал подобен въпрос за името на списанието и по настоящем на блога. Прекалено е академична и скучна тази тема, която бистрим. Както казваш, “За съжаление, в момента в България положението е такова, че ако всички, които не правят правописни грешки спрат да пишат, ще трябва да четем само Държавен вестник и статиите на някой и друг университетски преподавател”. Права си! Само, че не всички в България пишат неграмотно и има много хора, които държат текстовете им да бъдат изчистени от елементарни грешки. Грешките са си грешки! Но всички знаем какво е определението за лудост.
Не е приятно…лично мнение
Изгледах трейлъра на Inglourious Basterds, защото не съм гледала филма. Не ми хареса.
Прочетох днешната статия http://www.entelegentno-blog.com/2010/vylgarni-dymi/, и сега какво – да започвам да псувам и да пея рокендрол ли? Ами, имам други интереси. Относно това, което пише авторът Нино в статията, “Дишаме, но тихичко, за да не пречим на някого. Оригваме се, но тайно, защото било невъзпитано.” Добре, че хората се оригват тайно, защото ако някой ми уригне в лицето, със сигурност ще му ударя шамар
Нора,
приемаш нещата твърде буквално.
Дишай дълбоко, приемай нещата по-широкосроено и се усмихвай. 
Приемам широкоскроено само нещата, които не ме вълнуват, усмихвам се на неща, които ме забавляват, а “буквално” е начина, по който говоря и живея, за да няма недоразумения.
Грубо…
“хигиена в общуването ни” – много правилен израз. Химера обаче.
Браво! Най-накрая една жена, която има мозък. Моля да не ме разбирате погрешно, много други също имат мозък само, че 99% от тях го изпозват за да се из***т с Гошо баровеца и да му вземат къщата. Ето тази жена ме накара да се замисля, че не всички жени са такива каквито онези 99%, които споменах. Дай боже още такива като нея да има. Браво, Нора!
Илия, накара ме да се почувствам, все едно съм отбелязала гол в последната секунда
стана ми драго, мерси!