Нора, дори и когато работиш на процент, отново …
Comment posted Професионалните изкушения на предприемача by JDeel.
Нора, дори и когато работиш на процент, отново работиш за някого. Разликата е, че той няма толкова ясно изразена физическа форма, каквато има шефа ти, и не може да те критикува директно.
Интересното е, че ценим усещането за свобода много повече, отколкото парите. Независимо дали е по-трудно, непечелившо, и в много случаи отнема 24 часа от деня ти, важното е това усещане за свобода. Не е ли то по-добър мотиватор от парите?
Recent comments by JDeel
- Защо използвам социалните медии?
Аз изпитвам трудности с това да съм социален, и използвам facebook повече на инат. Разбира се, интересно ми е когато някой там ми пише или харесва нещо мое. Някога и аз имах ферма, сега държа забрана за такива приложения – не дават нищо в замяна на отделеното време.
Facebook си заслужава тогава, когато има продукт за показване. Това си е една на практика свободна рекламна среда. Имам такива приятели и за тях това е една много добра платформа.
Също ми направи впечатление, че мога да контактувам с някои единствено там, иначе връзката ни просто изчезва. Това е малко странно. - Роби или господари сме на парите?
Аз харесвам Робърт Кийосаки и неговия начин на писане, но тази негова пропаганда “Да накараме парите да работят за нас” за съжаление не може да доведе до нищо по-различно от точно тази икономическа криза, която е актуалната в момента.
Просто защото парите не могат да работят – могат да работят хората зад парите. Затова посланието му всъщност е “Да накараме другите хора да работят за нас”.От една страна посланието му наистина стигна до хората, а от друга трябва да се въведат почти незначителни корекции в него, така че да не се разчита на бизнеса с недвижими имоти и подобни балони в глобален мащаб. Вместо това, можем да помислим например за енергийна независимост, лична независимост, познание, технологии и доброто старо научно-техническо развитие.
powered by SEO Super Comments
Подобни публикации:
Коментарите са затворени.
Заслужава си да се устои, Нора! Казва го един доста по-възрастен от теб човек, петимен за някаква, макар и малка, сигурност в това… несигурно време. Цял живот работих като детски учител. И поне на още две допълнителни работи, семейство трябваше да се храни… Дааа, скрит капан… Радвам се, че преди около три години също като теб поведох моята си лична борба. Е, вярно, че ситуацията в момента е малко…трудна, но споко. Ще се справим!:))) Пък и както сама каза, важна е цената! Като си помислиш, че от 8 до 17 ч. трябва да работиш за някакъв комплексиран тъпанар, вторачен единствено в собствената си печалба и оцеляване/ако работата е държавна, разбирай Държавата/, да полагаш Сизифов труд, вероятно въобще неотговарящ на заплатата ти / с късмет – 80 % шанс да я получиш/, дааа – заслужава си да се устои! Да живеят „Survivor” и личното време!
Супер, не им се давай! Според мен си заслужава да се устои на изкушенията. Сигурността дърпа в противоположна посока от предприемачеството, така че текущата ти позиция и начин на работа със сигурност е в посока – развитие на предприемачески дух.
Успех
Нужен е баланс и да се преценява, кога едно изкушение ще доведе до сериозни последици и кога не е толкова сериозно и може да се позабавляваш с нещо различно. Всеки има нужда понякога да му “отпусне” края, отразява се доста добре
Да разполагам с времето си е най – ценният ресурс за мен… от около 2 години ще стане, не работя в чужди фирми. Свободата, Санчо … е най – важната
А пък и не понасям работодатели, карам се с тях.
Паричните потоци са променливи, когато работим за себе си. Но те нямат “таван” – днес може да изкараш 200 лв, другият месец 20,000 лв, не, че ми се е случвало но, теоритично всичко зависи от личностните качества, опита, връзките и ресурсите на предприемача.
Нещо друго, което искам да кажа – при работодателя върша работата, за която съм назначен, а при бизнеса върша много повече неща, които са ми интересни
Всъщност не виждам изкушения в това, да работя за работодател
Поздрави за добрата статия, Нора
Нора, дори и когато работиш на процент, отново работиш за някого. Разликата е, че той няма толкова ясно изразена физическа форма, каквато има шефа ти, и не може да те критикува директно.
Интересното е, че ценим усещането за свобода много повече, отколкото парите. Независимо дали е по-трудно, непечелившо, и в много случаи отнема 24 часа от деня ти, важното е това усещане за свобода. Не е ли то по-добър мотиватор от парите?
JDeel, имаш право – за личното време и за истинските мотивиращи фактори. А работата “на процент” мотивира да бъдеш по-дисциплиниран и отговорен – качества, необходими на всеки предприемач, когато има собствена фирма.
Pozdraviavam te za smelostta da pishesh ot svoe ime za neshtata v koito viarvash i pravish!
Pozdraviavam te za smelostta da poemash palnata otgovornost za posledstviata ot tvoite deistvia!
Imai smelostta!
Prodaljavai!
Biser, щом ме поздравяваш, значи сме на едно мнение по някои въпроси