Историята за дърводелеца
“Не е ли странно, че сякаш поставяме много по-високи стандарти за себе си, отколкото за другите? Ето една история, която илюстрира това твърдение:
Един възрастен дърводелец бил готов да се пенсионира. Казал на работодателя си за плановете си да напуска строителството и да заживее по-спокойно с жена си, наслаждавайки се на голямото си семейство. Заплатата щяла да му липса, но трябвало да се оттегли. Все някак щели да се справят.
На строителният предприемач му станало мъчно да се разделя с добър работник и го попитал дали може да построи една последна къща, като лична услуга. Дърводелецът се съгласил, но вече било ясно, че сърцето му не било в работата. Той допуска майсторлъкът му да загуби висота и започнал да използва долнокачествени материали. Това бил достоен за съжаление край на изпълнена с оттдаденост кариера.
Когато дърводелецът свършил работата си, работодателят дошъл да отгледа къщата. После подал ключа от входната врата на дърводелеца и казал: „Това е моят подарък за теб.” Дърводелецът бил шокиран. Какъв срам! Ако само знаел, че строи собствената си къща, щял да я направи по съвсем различен начин.
Същото важи и за нас. Изграждаме живота си, ден по ден, и често влагаме в строежа далеч не най-доброто от себе си. След това шокирани осъзнаваме, че трябва да живеем в дома, който сме построили. Ако можеш да започнем отначало, ще направим всичко по съвсем различен начин. Но не можем да се върнем назад.
Вие сте дърводелци. Всеки ден забивате по някой пирон, слагате дъска или издигате стена. Животът е като комплект „Направи си сам”. Днешната нагласа и избор градят къщата, в която ще живеете утре. Така че стройте разумно!”
История, разказана от Сандро Форте.
Това е само малка част от нещата, които ни правят успешни. Надявам се, че ви накараха да се замислите.
А сега, нека заедно се насладим на видеото от TED и останалите съставки на успеха.
Подобни публикации:
Така е, никога не можем да се върнем и да построим къата отново, но пък можем да променим мисленето си!
Моля да се чете : къЩата
Добре ще е и настоящите строители да го прочетат това и да се замислят, че някой ден, може да се окаже че те ще живеят в жилище, построено от тях самите
И да, наистина, историята е много поучителна!
Живей така, работи така, прави нещата така, както би го правил за себе си!
Страхотна ‘история’ Нора !!!
Днес се бях замислил да се логна и да изпиша в статуса си във Фейсбук “Безкомпромисно качество” и нещо още, но това твое писмо дойде много по-рано от моето логване… Живота ни е това, което другите ни ‘скроят’ понякога (не винаги е това, “което си надробим”).. Винаги съм се отнасял с хората като с ХОРА първо и след това преценяйки всеки индивидуално. Убедих се, че в България е изключително трудно (особено последните години) да се открият свестни хора, ама истински свестни във всяко отношение. Политиците ли ни промениха, живота ли – незная. Напоследък виждам не само у себе си едно отвращение от ‘свършеното’ в ръководенето на България – то се проявява и в лошото здравеопазване, както и образование, корупцията навсякъде и в най-малкото населено място или позиция (дори в “боклука” и събиращите го)…
Благодарен съм на ‘учителите’ и ‘възпитателите’ си и на това, което са ме научили и дали в живота. Повечето са били изключително качествени хора. Стремях се да се уча само от такива. Сега – виждам една друга България.
Много хора в живота си са както гореописания ‘дърводелец’ – през цялото време (не е необходимо да са само дърводелци * както Милена казва – “настоящите строители да го прочетат това и да се замислят”)..
ДА се замислят ВСИЧКИ !!!
Поздрави за тази историйка! Много ме зарадва…
историята е много поучителна но е за друго време не забелязахте ли че тази къща се строи без желание горкия дърводелец си е имал други планове не знам нещо без желание да се е получило целия му труд в последната къща е бил проектиран в годините работа и последния му строеж е бил рутинен това може това прави