Професионалните изкушения на предприемача
Какво е изкушението? Добро или лошо? Когато му се поддадем, дали е проява на слабост или възможност да се разнообразим?
Пиша от позицията на човек, който твърди, че има предприемачески дух. От три години работя само на процент от реализирани продажби, без твърда заплата. Това е голямо изпитание и най-вече лична борба.
Най-трудно е в началото, когато останеш без сигурността на работната заплата. Всичко започва да зависи от собствената ти изобретателност, лична организация и мотивация. Сам търсиш клиентите си, нищо не ти идва наготово и често се чувстваш като участник в „Survivor”.
Всичко става по-лесно, когато придобиеш опит. Но приходите не са постоянна величина и винаги след голям успех следва и разтърсващ провал.
Как познавам, че съм паднала духом?
Когато отворя jobs-a. Сигурната работа ми прилича на лятна почивка. Това не означава, че не трябва да работиш. Но е много по-лесно, когато знаеш, че имаш 80 % шанс да си получиш заплатата (шефа ти може да е на друго мнение). 
Толкова съм свикнала с НЕСИГУРНОСТТА, че вече я приемам за нормална. Но има нещо по-ценно, заради което днес отказах предложение за работа.
Личното време!
Не мога да си представя, че трябва от 8:00 до 17:00 да работя за някой друг и да изпълнявам неговите заповеди. Бях готова да се жертвам, но цената, която трябваше да платя, ми се видя прекалено висока!
Когато си млад, нямаш деца или кредити, имаш желание да развиваш предприемаческия си дух, работата „на заплата” може да се окаже скрит капан!
Изкушения много! Заслужава ли си да устоим?
Подобни публикации:
Заслужава си да се устои, Нора! Казва го един доста по-възрастен от теб човек, петимен за някаква, макар и малка, сигурност в това… несигурно време. Цял живот работих като детски учител. И поне на още две допълнителни работи, семейство трябваше да се храни… Дааа, скрит капан… Радвам се, че преди около три години също като теб поведох моята си лична борба. Е, вярно, че ситуацията в момента е малко…трудна, но споко. Ще се справим!:))) Пък и както сама каза, важна е цената! Като си помислиш, че от 8 до 17 ч. трябва да работиш за някакъв комплексиран тъпанар, вторачен единствено в собствената си печалба и оцеляване/ако работата е държавна, разбирай Държавата/, да полагаш Сизифов труд, вероятно въобще неотговарящ на заплатата ти / с късмет – 80 % шанс да я получиш/, дааа – заслужава си да се устои! Да живеят „Survivor” и личното време!
Супер, не им се давай! Според мен си заслужава да се устои на изкушенията. Сигурността дърпа в противоположна посока от предприемачеството, така че текущата ти позиция и начин на работа със сигурност е в посока – развитие на предприемачески дух.
Успех
Нужен е баланс и да се преценява, кога едно изкушение ще доведе до сериозни последици и кога не е толкова сериозно и може да се позабавляваш с нещо различно. Всеки има нужда понякога да му “отпусне” края, отразява се доста добре
Да разполагам с времето си е най – ценният ресурс за мен… от около 2 години ще стане, не работя в чужди фирми. Свободата, Санчо … е най – важната
А пък и не понасям работодатели, карам се с тях.
Паричните потоци са променливи, когато работим за себе си. Но те нямат “таван” – днес може да изкараш 200 лв, другият месец 20,000 лв, не, че ми се е случвало но, теоритично всичко зависи от личностните качества, опита, връзките и ресурсите на предприемача.
Нещо друго, което искам да кажа – при работодателя върша работата, за която съм назначен, а при бизнеса върша много повече неща, които са ми интересни
Всъщност не виждам изкушения в това, да работя за работодател
Поздрави за добрата статия, Нора
Нора, дори и когато работиш на процент, отново работиш за някого. Разликата е, че той няма толкова ясно изразена физическа форма, каквато има шефа ти, и не може да те критикува директно.
Интересното е, че ценим усещането за свобода много повече, отколкото парите. Независимо дали е по-трудно, непечелившо, и в много случаи отнема 24 часа от деня ти, важното е това усещане за свобода. Не е ли то по-добър мотиватор от парите?
JDeel, имаш право – за личното време и за истинските мотивиращи фактори. А работата “на процент” мотивира да бъдеш по-дисциплиниран и отговорен – качества, необходими на всеки предприемач, когато има собствена фирма.
Pozdraviavam te za smelostta da pishesh ot svoe ime za neshtata v koito viarvash i pravish!
Pozdraviavam te za smelostta da poemash palnata otgovornost za posledstviata ot tvoite deistvia!
Imai smelostta!
Prodaljavai!
Biser, щом ме поздравяваш, значи сме на едно мнение по някои въпроси