Колко ни струва един час?
Убедени сме, че времето не се връща назад. „Не можем да си спестим време, а само да го инвестираме правилно”. Ето няколко изчисления за това, колко пари губим, работейки в България на заплата.
През 2006 г., на бригада в САЩ, въртях по 400 пици на ден. Заплащането беше $8 на час. Така американците оцениха времето на един студент.
Ако днес, в София, работим в пицария или заведение за бързо хранене, ще получим около 800 лева, за 20 работни дни, което прави по 40 лева за 12 часов работен ден, или 3,30 лева на час ( $2,60 на час).
Губим по $5,40 на час –> $64,80 на ден –> $1296 на месец –> $ 15552 на година
Въпрос: Защо човек да продължава да живее в България, където времето и труда му се оценяват 3 пъти по-ниско?
Интересното е, че дори и $20 на час да беше заплащането ми в Cici’s pizza, на хиляди километри от дома, предполагам, че отново щях да изпитвам вътрешното чувство на неудовлетвореност и носталгия.
Работили ли сте в чужбина? Ако не сте, какво ви спира да отидете? Ще бъде интересно да оставите мнението си и да споделите защо все още сте в милата ни родна страна? И ако сме направили избора си, как бихме подобрили средата, в която живеем?
Подобни публикации:
Нора, аз бях подобно на тебе в страната на неограничените възможности като студентка. Имах възможност да остана нелегално и да работя неквалифицирана работа, но тогава приоритетите ми бяха образование и семейство. Средата ме научи на трудолюбие, последователност и дисциплина, да бъда по-толерантна относно расовата и религиозна принадлежност и др. Абе спомени… Например: придвижването из града става с велодипед и нашите ни бяха дарение от ортодоксалната църква. Те бяха много смешни и сглобени от различни части.
До колкото разбирам, ти е харесало в САЩ, но си се върнала заради образованието и семейството. А сега, защо продължаваш да живееш в България? Коя е притегателната сила?
Притегателната ни сила е вътрешният ни страх да направим промяна.
Сега още уча, а Сергей както винаги е прав! А ти защо се върна?
Първият път се върнах, заради любов, след това реших да замина отново, дори ми дадоха виза, но колегата ми Борислав Сапунов каза: “Можеш да успееш в България, а след това да обикаляш целия свят, щом толкова обичаш да пътуваш”. Трудно му повярвах, но идеята ми хареса и се вдъхнових да остана и да се мъча
И аз имах възможност преди години да остана да живея и работя в чужбина. Върнах се, заради много липси: липсваха ми родителите, липсваха ми приятелите и поканата им проста и естествена “Валя, хайде да изпием по едно кафе (или по 1 биричка – според сезона)и да си побъбрим.” Точно това ме крепи и днес все още да съм в България. Разбирате ли – най-важното нещо в живота са нашите взаимоотношения, които сме изградили и продължаваме да изграждаме помежду си. Второто е, че реших и го разбрах макар и по-късно, че промяната започва не от промяната на държавата, в която живеем, а от промяната в нашето мислене и от промяната на възприемане на заобикалящия ни свят. И точно върху това съм се съсредоточила през последните 2-3 години. А след това ще обикалям навсякъде, където пожелая и с когото пожелая. Светът вече е отворен за нас.