Пет съвета за успешно намиране на работа
Да работиш за някого на заплата е добър вариант за начало. И най-богатите са го правили. Общоприето е схващането, че в България няма работа.
Може и така да е.
Тук е мястото да кажа, че това ,според мен, не е вярно. Да започнем отначало. Какво е безработица?
„Безработицата е социално-икономическо явление, при което част от активната работна сила желае да работи, но не може да намери работа.” wikipedia.org
Обърнахте ли внимание на израза „не може да намери работа” ?
Ако наистина има желание, всичко останало са оправдания. И възрастта не е причина. И опита не е причина. За мен причината да нямам желание да работя е големия труд и старание, които ще вложа и срещу които ще получа жълти стотинки. Но винаги мога да си намеря работа, ако искам.
А сега и обещаните пет съвета за успешно намиране на работа:
1. Не си показвай нуждите на пазара на труда, а уменията.
- Когато пишете автобиография или мотивационно писмо, единствения начин да грабнете вниманието на работодателя е като напишете с какво Вие и Вашите умения ще допринасят за увеличаването на печалбата във фирмата му. Да, на печалбата! Това е нещото, за което по цял ден си мисли управителя на една фирма и по-точно как да я увеличи.
2. Дипломите си ги закачете на стената, защото на друг не му трябват
-Колкото и да не Ви се нрави това твърдение, ако цялото Ви самочувствие се крепи на някакъв лист хартия, това веднага ще си проличи. Да размахвате дипломата и да си мислите, че това Ви гарантира работа, е наивно.
В кой свят живеете? Днес, в България, всеки таксиметров шофьор има Висше образование. То е толкова евтино и достъпно, че се продава като стока в магазин „За левче”. Нали се сещате какво е качеството на стоките в тези видове магазини?
Всеки работодател е наясно, защото и неговата диплома е от същото място.
3. Научете английски език
- Преглеждала съм хиляди автобиографии и всеки твърди, че знае английски език. В някои готови форми за писане на автобиография, като тези в www.jobs.bg , имате възможност да си изберете ниво на владеене на езика. Това е голям капан! Никой няма да Ви се обади, ако само поназнайвате думички, като: TV, secret, action, information, hotel, cat, dog. Това не означава, че за да Ви се обадят, трябва да лъжете, че знаете езика отлично. Просто го научете! Има хиляди начини.
Препоръчвам Ви частните уроци, защото ще Ви се обърне повече внимание.
Това си заслужава парите!
4. Направете проучване преди да отидете на интервю
- Лесно е да се направи, особено с интернет.
Вече има доста форуми за работодателите в България, но кой пише в тези форуми? Не се доверявайте, особено когато има противоречиви мнения. Те могат да бъдат много полезни, но могат и да навредят. В тях пишат бивши служители, които са уволнени, защото най-вероятно не са си вършили добре работата. Много рядко доволни служители оставят мнения, защото имат по-важна работа от писането по форуми.
Отворете сайта на фирмата и си запишете какво Ви е направило добро впечатление. Вместо да си правите един час прическата, да се чудите какво да облечете, да мислите за това, колко сте нервни и как да се покажете по-умни на интервюто, просто седнете и си напишете едно изречение:
„Казвам се ……………………….., разгледах сайта на фирмата, запознах се с дейността и мога да бъда полезен/полезна с уменията ми за/да……”
5. Ако сте уверени в уменията и възможностите си, но нямате голям опит
- Когато имате голямо желание да се развиете в дадена област, нищо не трябва да Ви спира. Човек е най-добър и продуктивен в нещата, които прави с удоволствие. Може да сте току що дипломиран студент, или да сте работили в една сфера, а да искате да се развиете и да работите в друга. Покажете на интервюто желанието си за развитие. Поискайте минимална заплата за определен период от време, докато се докажете.
За професии като „търговски представител”, „дистрибутор”, „мениджър продажби”, може и да нямате необходимото образование, но да сте имали допълнителен бизнес, свързан с търговия и да сте уверени в уменията си на добър търговец. Поискайте процент от оборота, който ще създадете! Работодателят Ви ще остане доволен и от Вас се очаква само да се докажете!
Единственото нещо, което ще Ви спаси от безработицата, е да бъдете истински професионалист във Вашата област. Това не става само с диплома.
Учете се непрекъснато от най-добрите, купувайте актуална литература и прилагайте нови методи в работата си.
Бизнесът се променя толкова бързо, че ако не сте достатъчно гъвкави, скоро ще останете зад борда.
Вярвайте в себе си, за да повярват и другите във Вас.
Подобни публикации:
Имам коментар по точка 5-”Поискайте минимална заплата за определен период от време, докато се докажете.” Все още не съм попадал на работодател, който да увеличи изведнъж много заплатата на служител!С каквато и сума да започнете, увеличения над 30 % годишно са рядкост според мен.
Предполагам, че твърдението ти е вярно. Но ако много искаш да се развиваш в дадена област, а нямаш необходимия опит, за да го натрупаш и за да се докажеш, високата ти заплата не трябва да бъде приоритет. “За да получиш, първо трябва да дадеш”, а за да се издигнеш, първо се започва от копирната машина.
Като цяло съм съгласна с това, но не съм много убедена, че е приложимо към нашата действителност. Даже изобщо не съм убедена че това работи в България. Защо??
1. Възрастта не само е причина, тя е нещо много съществено. Хора над 40г. си намират работа изключително трудно.
2. Да мислиш да увеличаване на печалбата на фирмата – това е хубаво, но ако знаеш, че ще бъдеш възнаграден и трудът ти ще е оценен, не само в материално измерение /макар че материалното никак не е маловажно, като се има предвид че работодателят мисли само за това/. Имайки предвид интелектуалното ниво на повечето псевдоработодатели и псевдобизнесмени /да, такива са/ това е само мираж.
3. Дипломите – да вярно е, без значение са, но в 99% от обявите за работа има искване “висше образование”.
4. Не всички бивши служители са уволнени защото не са си вършили работата, много от тях са уволнени точно защото са си вършили добре работата и някой некадърен мениджър – подмазвач е усетил заплаха. Затова е добре да се прочетат мненията в тези форуми /за да имаш едно на ум!!!- ако си кадърен да не се случи това и с теб/.
Надявам се искрено това някой ден, и то скоро да е този ден, когато това ще се случва и в Блъгария.
Всичко това е вярно! А съветите, които давам, няма да ги видите нито в наръчник, нито ще Ви ги даде консултант в агенция за подбор на персонал.
Един познат ми каза, че е кандидатствал всеки ден на 10 места, изчислил е, че това са 300 кандидатури на месец и с постоянството си е успял бързо да си намери работа. Това за висшето образование, че е изискване във 99% от обявите, не го гледайте 
Важно е само, ако сте медицинско лице! 
Знаете ли вица за инженера, който отишъл на лекар?
Обичам да помагам на приятели да си намират работа. Тези съвети работят. Просто опитайте! Ако стане – добре, ако не стане, значи следващия път ще стане
Бих желал да попитам изказалият се по-горе господин Ангелов къде в България има 30% годишно увеличение на заплатата? Най-голямото, което съм виждал аз, е 10% (и то само при положение, че е налице огромна инфлация!).
Ако трябва да искажа мнение ще започна с това на Катя /взе ми думите от устата/.
И ще продължа с това:
Преди около 6-7 години в пространството се носеха едни други правила за поведение на интервю, които за тогава сигурно са били верни. Едно от тях беше да не подхващш въпроса за заплатата преди изпитващия.
Е аз доста си патих от тази глупост.
Живеем в пазарна икономика в която – Аз продавам умения, а работодателя ги купува!
И искам да ви кажа, че ако не се спазарите още на интервюто за цена – никога няма да се спазарите! И ако още първия месец работодателя наруши уговорката или забрави датата за заплата – както става в 90% от фирмите – Почвайте да си търсите нова работа и пишете във форумите, за да знаят и другите, че тази фирма не е сериозна.
Аз лично на въпроса “В каква фирма искате да работите?” отговарям – “В голяма сериозна фирма. С възможност за развитие – както интелектуално, така и финансово. Фирма, която цени труда и лоялността на работниците си. И, която спазва договорените между двете страни отношения!”
В крайна сметка съм отишъл някъде да работя за пари, а не да прося всеки месец. И когато аз си върша работата качествено и в срок очаквам качествено отношение към мен и моя труд и подобаващо заплащяне в срок.
И това за некадърните нагаждачи – аз напусках 3 пъти заради такива елементи.
И за възрастта – да пречка е и то най-вече за някой комплексиран шеф, който си мисли, че света се върти около него!
Виждал съм човек на средна възраст – около 50 – който изкарва на гърба си цялото производство в определена област от една фирма – А шефа зад гърба му го коментира с друг шеф:
“Взел съм тука един дърт инжинер, ама се справя и представяш ли си ми иска да му вдигна заплатат с 50 лв. Абе май скоро време ще му бия шута!”
Имам и по-лоши примери, но няма да ви убивам куража съвсем!
Не пожелавам на никой да попада на такива условия на труд!
Най-искрени пожелания за успех на всички които писаха и ще пишат!
Пълно е с примери за неуспехи и трагедии на работното място. Прекалено много им се оставяме да ни мачкат и си ги слагаме на сърцето, а мястото им не е там. Има и друг вариант – да се радваме на живота и да успяваме, търсейки решения. Да мрънкаме или да не мрънкаме, това е въпроса!
Казаното от Богдан за “правила за поведение на интервю” ме наведоха и на една друга мисъл. Защо трябва да има правила за поведение само за търсещите работа. Според мен трябва да има правила и изисквания и за работодателите. Значи не може да ми иска вледеене на западен език, а той самия даже български да не знае, не може да иска компютърни умения, а той да не знае откъде се пуска компютъра и това чудо яде ли се, пие ли се, кво се прави!!! Защото има и такива. Аз лично не съм попадала, но имам познати, които са. А отговора на въпроса, който Нора поставя – “Да мрънкаме или да не мрънкаме” за мен е следният: няма да мрънкаме, с мрънкане нищо не се постига, трябва ясно да кажем думата си, крайно време е българския народ заспал да каже “стига” на всичко. Да вземем пример от гърците, за нищо не си мълчат и си търсят правата. И си ги намират и отстояват. А ние търпим всичко и всички да ни тъпчат. И си говорим на маса това и онова, и приказки от рода “Абе аз съм си добре бе, да се оправят другите”. Така не става.
Ако с Катя направим фирма – в нея ще работят най-щастливите работници!
)
Иначе към Нора – предлагам да не мрънкаме! Но може да дисутираме!
Пък и в спора се раждала истината, казват!
Лека на всички!
Дискусиите са страхотно нещо. Затова се организират и MasterMind групи
Темата беше: съвети за успешно намиране на работа. Ако някой би искал да посъветва хората, които четат коментарите и блога, ще бъде много полезно.