Сигурно на всеки му се е случвало – да осъзнае някаква истина или да стигне до уж много гениално заключение, а някой преди 100 или 1000 години вече да го е казал.

Какво по-хубаво от това, да можем да се поучим от мъдростта на великите личности и историята. Не е ли това “Богатството на народите”. Днес искам да споделя една философия за живота, която съм срещала публикувана на различни места, а помествайки я в блога ми, изразявам възхищение и почит пред Майка Тереса и дълбокия смисъл на нейните думи.

Най-хубавият ден – днешния.
Най-голямата спънка – страхът.
Най-лесното нещо – да се заблудиш.
Най-голямата грешка – да паднеш духом.
Коренът на всички злини – егоизмът.
Най-хубавото развлечение – работата.
Най-лошото поражение – отчаянието.
Най-добрите учители – децата.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Най-неприятният недостатък – лошото настроение.
Най-красивият подарък – прошката .
Най-добрата защита – усмивката.
Най-доброто лекарство – оптимизмът.
Най-мощната сила на света – вярата.
Най-стимулиращият дар – надеждата.
Единствената реалност – любовта .

Магията същестува и това сме самите ние!

Подобни публикации:

1. Коледни подаръци от BgMinds.com
2. Урокът се повтаря, докато бъде научен
3. Изпитвате ли страх от правене на бизнес?

Едва ли броят на майките се е увеличил толкова драстично, колкото препълнените подлези с продавачи на зюмбюли. Мили дами, да не забравяме, че истинската жена е тази, която е отдала цялото си съществуване на това да отгледа и обича своите деца. Това е едно от чудесата на Земята, да имаш майка, която мислено винаги да е с теб, да те подкрепя и да ти желае най-доброто. Връзката между майката и детето, дори когато не са заедно, е жива и трепти от всяка емоция и преживяване.

Обичам безкрайно моята майка, тъжа за нея, защото не сме заедно, но тя е винаги в мислите ми и сега чувам, че ми отговаря: „Обичам те, ти си всичко за мен”!

Тази вечер прочетох няколко стихотворения, но от всичките най-близко до сърцето почувствах това:

Майка ми
/Иван Вазов/

В рояка спомени свещени,
де моя дух сега се губи,
сè твоят образ въжделени
духът ми, майко, среща, люби.

Ти люлката ми си люляла
със песни жалостно-упойни,
над мен по цели нощи бдяла
през мойте нощи безпокойни.

Под твоето крило растял съм,
наяквал съм под грижи мили,
от твойта реч и взор черпал съм
и радост, и духовни сили.

Душата ми от теб научи
да мрази, да обича страстно,
от твоята душа засучи
любов към всичко, тук прекрасно.

Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!

Подобни публикации:

1. Философия за живота