Къде е границата и дали всичко може да се „направи” през интернет? Отговорът е в заглавието!

Някои нови услуги, които се предлагат по интернет, са толкова наивни, колкото и рекламата на шоколада „Милка” – „Едно парченце и си там…”. Докато тази реклама е предназначена да влияе на подсъзнанието ни, то никой не се замисля и не поставя под съмнение твърдението, че реално, ако цял ден стоим със затворени очи и се тъпчем със шоколад, няма да имаме усещането, че сме на полянката с лилавите крави. Друг въпрос е хората замислят ли се дали предлаганите им онлайн услуги действително ще им свършат качествена работа или по-скоро действаме по „подразбиране” – „Ако си спестявам време, като си поръчам пицата по интернет, то всичко, което мога да си купя по интернет, ще ми спести време.” Дали?

Ще разгледам един пример, свързан с моята професия. Чрез услугите, които предоставям на клиентите ми, наистина им спестявам много време и пари, като вместо тях разработвам техните уникални застрахователни и финансови програми, когато имат щета, поемам цялата отговорност за правилно попълване и предаване на документацията до застрахователя, следя за по-добри възможности на пазара, които да улеснят още повече живота на моите клиенти, мога да изслушам нуждите и желанията им и да разчитат на моето съдействие по всяко време.

Всичко това го правя на фона на безброй други агенти, които нямат нужните знания и умения, все им е едно къде клиента ще си сключи застраховките, ако стане щета не поемат никаква инициатива да съдействат на клиента и го оставят сам да се бори с бюрокрацията, непонятната терминология в договорите и кратките срокове. Не казвам, че всички са такива, но това е масовата практика. И това не е всичко! Ако до сега е имало някой, който случайно да мине и да Ви сключи застраховките или пък вие сте си отделяли от времето за да отидете до тротоарния офис на някои брокер, днес билбордовете и банерите ни съветват как бързо и лесно да си сключим застраховката онлайн. Дали този ход на някои застрахователни компании и брокери е провокиран от липсата на достатъчно професионалисти, или за да си спестят пари, или защото сега това е модерно? А защо не и трите неща?

Очаквайте продължение:

• онлайн преглед при гинеколог
• онлайн фризьор
• онлайн парти за рождения ден

Не че е невъзможно. Но става въпрос за ефективност и качество на предлаганата услуга! Все едно някой да дойде и да Ви обяснява какви са предимствата на виртуалната любов…

Преди време се занимавах с маркетинг на онлайн система за обучение. Въпреки че качеството на информацията и материалите е изключително, тази система си остава евтина в сравнение с лична консултация при световно признат финансов съветник, защото беше предназначена за масовия пазар.

Въпрос на вкус!

Обслужване с усмивка можете да получите и в заведение за бързо хранене като Мак Доналдс, и в Китайския ресторант и в Метрополитан. Но ако и трите Ви струваха еднакво, къде щяхте да предпочетете да обядвате? Разбира се, че където си пожелаете и по-точно, където качеството е най-добро. Не вярвам да имате ниска самооценка и да твърдите, че не заслужавате най-доброто!

В сферата на финансите и застраховането, все още не е наложено консултациите при специалист да са платени, така както си плащаме, когато отиваме при лекар, адвокат или счетоводител. Затова, не виждам причина хората да не се възползват от възможността да бъдат обслужвани индивидуално и компетентно. Не става въпрос някой да Ви посъветва къде е най-евтино! По този показател – „цена”, имате шанс да уцелите и финансово стабилна застрахователна компания, която да не Ви създава проблеми и да Ви изплаща щетите, когато имате право на това. Но рискът да попаднете на некоректен застраховател и да бъдете ощетени е голям, съдейки по безброй многото жалби, дела и разочаровани клиенти. Това нямаше да е така, ако хората се интересуваха и се грижеха по-добре за парите си.

Кое е по-разумното? Да дадете 200 лева за нищо, колкото да не Ви глобят, или 210 лева за гарантирана и висока защита?

Като потребители, ние гласуваме за дадена марка и стока, когато я сложим в количката ни за пазаруване.

Защо да не дадем възможност на фирмите с качествени стоки и услуги да се развиват? Само по този начин може да се повиши държавния стандарт за качество и да се радваме на едно по-добро „предлагане” в България.

Търсете правата си като потребители, било то на застраховки или на салами! Това са Вашите пари, които изкарвате с личния си труд и тези, на които след това ги „давате” трябва да Ви ценят като клиент и да Ви обслужват по най-добрия начин.

Не само Вие ще се чувствате по-добре, но и служителите на дадената фирма ще дават повече от себе си за Вас и ще са удовлетворени от работата си, така както аз се гордея, че работя за нашия брокер.

Подобни публикации:

1. ТЕСТ „Ставам ли за лидер?”
2. Заслужавате ли по-добро бъдеще?
3. Моята малка iPad история

Сигурно на всеки му се е случвало – да осъзнае някаква истина или да стигне до уж много гениално заключение, а някой преди 100 или 1000 години вече да го е казал.

Какво по-хубаво от това, да можем да се поучим от мъдростта на великите личности и историята. Не е ли това “Богатството на народите”. Днес искам да споделя една философия за живота, която съм срещала публикувана на различни места, а помествайки я в блога ми, изразявам възхищение и почит пред Майка Тереса и дълбокия смисъл на нейните думи.

Най-хубавият ден – днешния.
Най-голямата спънка – страхът.
Най-лесното нещо – да се заблудиш.
Най-голямата грешка – да паднеш духом.
Коренът на всички злини – егоизмът.
Най-хубавото развлечение – работата.
Най-лошото поражение – отчаянието.
Най-добрите учители – децата.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Най-неприятният недостатък – лошото настроение.
Най-красивият подарък – прошката .
Най-добрата защита – усмивката.
Най-доброто лекарство – оптимизмът.
Най-мощната сила на света – вярата.
Най-стимулиращият дар – надеждата.
Единствената реалност – любовта .

Магията същестува и това сме самите ние!

Подобни публикации:

1. Коледни подаръци от BgMinds.com
2. Урокът се повтаря, докато бъде научен
3. Изпитвате ли страх от правене на бизнес?

Целта на твоя живот е много по-велика от личното ти осъществяване, от твоя вътрешен мир и дори от твоето щастие. Много по-велика е от твоето семейство, кариера и дори от най-смелите ти мечти и амбиции.

Търсенето на цел в живота е озадачавало хората в продължение на хиляди години. Причината за това е, че обикновено започваме от погрешна отправна точка – от самите нас. Задаваме егоцентрични въпроси, като: „Какъв искам да бъда? Какво правя с моя живот? Какви са моите цели, моите амбиции, моите мечти и моето бъдеще?”. Когато насочим погледа към себе си, никога няма да разкрием целта на нашия живот.

Това е противоположно на нещата, които ни казват много известни книги, филми и семинари. Но няма да откриеш смисъла на твоя живот, като насочваш погледа си вътре в себе си. Вероятно вече сме опитвали това.  Не сме се създали сами, така че не бихме могли да обясним на себе си с каква цел сме се родили!

Ако ни дадат изобретение, което никога не сме виждали, няма да знаем каква е неговата цел и самото изобретение също няма да може да ни я каже. Единствено създателят или наръчникът на собственика биха могли да разкрият неговата цел.

Един човек се изгубил в планината. Когато попитал за посоката към града, му отговорили: „От тук не можете да стигнете. Трябва да тръгнете от другата страна на планината!”

По същия начин не можеш да достигнеш до целта на твоя живот, ако не знаеш правилната посока и път. Всяка друга пътека води до задънена улица.

Чели сме много книги, които предлагат начини да открием целта на нашия живот. Всички те могат да бъдат определени като книги от типа „помогни си сам”, защото подхождат към темата от егоцентрична гледна точка. Обикновено предлагат същите предсказуеми стъпки за откриване на целта в живота: Вземи под внимание мечтите си. Изясни ценностите си. Постави си цели. Открий в какво си добър. Цели се нависоко. Започни! Бъди дисциплиниран. Вярвай, че можеш да постигнеш целите си. Включи други хора. Никога не се отказвай.

Разбира се, тези препоръки често водят до голям успех. Обикновено можеш да успееш да постигнеш дадена цел, ако решиш да го направиш.

Успехът и изпълняването на житейската ни цел обаче изобщо не са едно и също нещо!

Можем да постигнем всичките си лични цели, да имаме завиден успех според стандарта на този свят, и въпреки това да пропуснем основните цели, заради които сме се родили.

Не става въпрос за това как да си помогнем сами, нито как да открием правилната професия, да постигнем мечтите си или да плануваме живота си, или как да сместим повече ангажименти в претъпканата ни програма. Точно обратното!

Да се научим да вършим по-малко в живота, като се насочим към най-важното!

Как тогава да определим кое е най-важното, заради което сме се родили?

Има само две възможности. Първата е предположение. Предпочитана е от повечето хора. Те предполагат, допускат, правят догадки. Дори и най-мъдрите философи изказват единствено предположения.

Втората възможност е, като се обърнем към създателя на живота и просто го попитаме!

А кой е създателя на живота? А на Вселената?

Мислейки за това, ние вече се откъсваме от злободневните проблеми и насочваме мисълта си към Голямата картина!

Да не се привързваме прекалено много към живота, защото ще прекараме най-голяма част от времето си във вечността, където днешните ни проблеми ще са пренебрежимо малки.

Живейте с наслада, усмивка и спокойствие! Обичайте семейството и близките си!

И мислете за големите неща!

В статията са използвани откъси от книгата на Рик Уорън “Целеустремен живот”, която ме провокира и истински ме накара да мисля “извън кутията”.

Благодаря на Милена и Дяко, от Бредис ООД, които ми подариха тази книга!

Подобни публикации:

1. Професионален бизнес и аматьорски подход
2. неВЪЗМОЖНА ли е работата в екип?
3. Заслужавате ли по-добро бъдеще?

Историята е за война в Близкия Изток преди много години.

Пред един генерал от Персийската армия довели вражески шпионин. Било общоприета практика шпионите да се екзекутират, без да бъдат разпитвани. Все пак, генералът имал някаква милост и малко по-различно виждане за това какво да прави с човека пред себе си.

Всъщност, дал на шпионина две възможности – да бъде изправен пред стената и разстрелян от наказателен взвод или да бъде блъснат през „Черната врата”. Шпионинът сам трябвало да избере съдбата си.

Не му отнело много време да вземе решение. Никой още не бил преминавал през зловещата и тайнствена Черна врата. Както повечето шпиони, на които бил предоставян този избор, той избрал разстрела. Това било познат изход, за предпочитане пред страха от Черната врата и непознатото. Генералът се загледал разочаровано в ботушите си, докато взводът за разстрел се събирал и след това изпълнил присъдата.

Един от адютантите на генерала най-сетне го попитал:

-         Сър, какво има зад Черната врата?

-         Свобода – отвърнал генералът – и още не съм срещнал човек, достатъчно смел, за да мине през нея.

Задайте си следния въпрос: има ли Черна врата, през която можете да изберете да преминете и която в момента избягвате? Или отново сте се изправили до стената и срещу вас има наказателен взвод?

Просто го направете! Минете през вашата “Черна врата”! Защото тези, които не се променят, не остават на едно място, а пропадат.

Подобни публикации:

1. Когато си отиде една легенда…
2. Историята за дърводелеца
3. Пътешествай с MasterMind група

Един възрастен дърводелец бил готов да се пенсионира. Казал на работодателя си за плановете си да напуска строителството и да заживее по-спокойно с жена си, наслаждавайки се на голямото си семейство. Заплатата щяла да му липса, но трябвало да се оттегли. Все някак щели да се справят.

На строителният предприемач му станало мъчно да се разделя с добър работник и го попитал дали може да построи една последна къща, като лична услуга. Дърводелецът се съгласил, но вече било ясно, че сърцето му не било в работата. Той допуска майсторлъкът му да загуби висота и започнал да използва долнокачествени материали. Това бил достоен за съжаление край на изпълнена с оттдаденост кариера.

Когато дърводелецът свършил работата си, работодателят дошъл да отгледа къщата. После подал ключа от входната врата на дърводелеца и казал: „Това е моят подарък за теб.” Дърводелецът бил шокиран. Какъв срам! Ако само знаел, че строи собствената си къща, щял да я направи по съвсем различен начин.

Същото важи и за нас. Изграждаме живота си, ден по ден, и често влагаме в строежа далеч не най-доброто от себе си. След това шокирани осъзнаваме, че трябва да живеем в дома, който сме построили. Ако можеш да започнем отначало, ще направим всичко по съвсем различен начин. Но не можем да се върнем назад.

Вие сте дърводелци. Всеки ден забивате по някой пирон, слагате дъска или издигате стена. Животът е като комплект „Направи си сам”. Днешната нагласа и избор градят къщата, в която ще живеете утре. Така че стройте разумно!”

История, разказана от Сандро Форте.

Това е само малка част от нещата, които ни правят успешни. Надявам се, че ви накараха да се замислите.

А сега, нека заедно се насладим на видеото от TED и останалите съставки на успеха.

Подобни публикации:

1. Историята за стареца и морските звезди
2. Черната врата
3. Философия за живота

Искаш да успееш – защо отлагаш важните неща?

Имаш по-добро предложение – защо не го каза?

Вярваш, че си по-добър от другите – защо не го показваш?

Не можеш да решиш проблема си – защо не потърсиш помощ?

Искаш да постигнеш нещо повече, но се страхуваш от новите действия, които трябва да предприемеш.

Направи без страх първата крачка!

Да спрем да се притесняваме от провала и да започнем да се притесняваме за възможностите, които пропускаме, само защото не сме опитали.

„Великите хора са обикновени хора, с невероятно количество решителност.”

Подобни публикации:

1. Защо се страхуваме да казваме истината?
2. Професионален бизнес и аматьорски подход
3. Пътешествай с MasterMind група

Цяла седмица, млада майка от шестия етаж, заедно с двете си момченца, обикаляше близките къщи и кооперации.  Обезпокоена от предстоящото “зло”, бранеше с последни сили правата на децата в квартала. Направи се поредната подписка, с молба да не се застроява мястото им за игра.

Разбирам, да строят спортен център за деца, а то – жилищна сграда. Не е ли пълна София с необитаеми жилищни сгради? Толкова ли няма пустеещи стари къщи и изоставени строежи, които да се съборят и на тяхно място да се построят нови хубави сгради?

Какво става? Ехо, общината? В кой свят живеете? Хората по цял свят правят паркове и градини, а вие раздавате разрешителни и сипете бетон върху зелени площи и детски усмивки.

Обществото ни е болно.

Спомням си какво ми каза, преди 4-5 години една американка, която беше в България за няколко месеца.

„В Америка си правим красиви къщите и градинките отвън, за да им е хубаво на всички. А в България, домовете Ви са много добре обзаведени – холни гарнитури, най-новите модели телевизори, подредено, чисто, препълнено със саксии и цветя.”

Никой не се грижи за света от другата страна на входната му врата. Забили сме си главите в земята, усещаме, че някой злоупотребява със задните ни части, но си караме, както си знаем. Изобщо не ми отива да говоря така и си мисля, че съм различна от „масата”, сигурно всеки си го мисли това – че е различен. Но грешим, след като пръста ни сочи обвинително към другите, а не сме намерили начин да променим обстоятелствата.

Градинките около блока се използват и за нуждите на домашните любимци. Направо изтръпвам, като си помисля, че малчуганите там си играят. Но това е друга тема, а може би става въпрос за едно и също, а именно липса на съобразителност и мисъл – „Дали това, което правя в момента, няма да наруши правата на някой друг?”.

Нямам какво повече да кажа. Снимах за последно детската площадка. Пък и стига вече с тези детски игри, мама и татко да ви купят по един компютър и тъкмо няма да пречите на строителните предприемачи.

Какво става?

…след няколко дни – на 4.09.2010, беше излъчен репортаж по БНТ за нашата градинка.

Можете да го видите тук 

No related posts.

Когато за първи път слушах неговото представяне на Start UP 2009, останах шокирана, защото Живко ме накара истински да се ЗАМИСЛЯ с какво се храня и как всичко това се отразява на организма ми, но освен това и на цялата околна среда.  Той е  истински професионалист – поставя си високи цели, работи докато завърши изцяло проектите и ангажиментите си, но по-важното е, че прави всичко със сърце!

Каква напитка или храна поръчваме в магазина или в заведенията, определя кои фирми утре ще са водещите на пазара. Знам, че чипсът е вреден за здравето ми, но когато го купувам, трябва да се сетя, че по този начин подпомагам производството му, както и рекламата, така че утре отново да го “грабна” от щанда.

Благодаря ти, Живко, че помагаш на всички твои познати, приятели, семейство, бизнес партньори, да осъзнаваме колко важно е да МИСЛИМ и да се грижим за нашето собствено здраве, за Земята и нейните ресурси!

Ти не само говориш как е правилно да се действа, но го показваш с личен пример!  Не чакаш някой друг да свърши трудните задачи, а сам тръгваш и намираш пътя!  Може да се каже, че си пример за цялото ни общество, но на 100% съм сигурна, че си пример за мен.

Твоята мисия и цели са обречени на успех, защото ТИ ПУКА!

Надявам се, че музикалния поздрав ще ти хареса.

Подобни публикации:

1. Голяма радост! Голяма гордост!
2. неВЪЗМОЖНА ли е работата в екип?
3. StartUP 2010 остави своята следа

 Всяка ситуация, всеки човек са учители.

За да излезеш от омагьосания кръг на повтарящите се ситуации, трябва да осъзнаеш урока и да го интегрираш в себе си като полезен опит. 
За да направиш промяната в себе си, на което всъщност те учи всеки урок, трябва да научиш уроците на пробуждането, желанието, причинността и търпението.

 Пробуждане: “Изгрява само онзи ден, за който сме се пробудили.” Хенри Дейвид Торо.
Имаш две възможности: да живееш на автопилот, или пробудено и осъзнато. Изборът е твой.

 Желание: “Животът не изисква от нас да сме най-добрите, а само да даваме най-доброто от себе си.” 
Хорас Джаксън Браун.
“Искам” е основа на избор, който води до действие. “Би трябвало” е основа за решение, което води до жертва.

 Причинност: “На всяко действие съответства равно противодействие.” Сър Исак Нютон; 
Причинно-следствената връзка само потвърждава факта, че ти си първоизточникът на всичко, което ти се случва. Единствено ти си отговорен за собствената си съдба.

 Търпение: “Бъди търпелив. Когато времето дойде, ще знаеш, че трябва да се пробудиш и да поемеш напред.”  Рам Дас.

Из ”АКО ЖИВОТЪТ Е ИГРА, ТОВА СА ПРАВИЛАТА”  Чери Картър-Скот

Подобни публикации:

1. Как да ти порасне „работата”?
2. Кой празнува на 8-ми декември?
3. Тест за коефициент на креативност

Забележи колко добре се чувстваш след като окуражиш някой друг. Не е необходим друг аргумент, който да подсказва, че никога не бива да изпускаш възможността да окуражиш някой. Не съществува такова нещо като “самосъздал” се човек, ние сме такива каквито сме, благодарение на хилядите други хора. Всеки човек, с който сме разменили дори една дума, ни е повлиял върху характера, както и върху възможността да постигнем успех.

Рано сутринта един старец седял на плажа и хвърлял обратно в морето морски звезди, които вечерта били изхвърлени от вълните. Мъжът бил слаб и много стар. Всяко хвърляне му коствало все повече енергия, но той продължавал. Плажът бил целият покрит с морски  звезди, така че било невъзможно да направиш и крачка без да видиш някоя умираща морска звезда.

Един млад мъж приближил стареца и го попитал какво прави. Старецът отговорил: “Намирам разликите между тях”. Младежът възкликнал: “Разлика?! Тук вероятно има милион морски звезди, не може да си мислиш, че може да направиш разлика между тях.”

 Старецът вдигнал поредната морска звезда и казал: “Тази морска звезда разбира разликата…” и я хвърлил обратно в морето.”

Secret of Success, by David Chew

Подобни публикации:

1. Историята за дърводелеца
2. Оптимизъм
3. Заслужавате ли по-добро бъдеще?