Къде е границата и дали всичко може да се „направи” през интернет? Отговорът е в заглавието!

Някои нови услуги, които се предлагат по интернет, са толкова наивни, колкото и рекламата на шоколада „Милка” – „Едно парченце и си там…”. Докато тази реклама е предназначена да влияе на подсъзнанието ни, то никой не се замисля и не поставя под съмнение твърдението, че реално, ако цял ден стоим със затворени очи и се тъпчем със шоколад, няма да имаме усещането, че сме на полянката с лилавите крави. Друг въпрос е хората замислят ли се дали предлаганите им онлайн услуги действително ще им свършат качествена работа или по-скоро действаме по „подразбиране” – „Ако си спестявам време, като си поръчам пицата по интернет, то всичко, което мога да си купя по интернет, ще ми спести време.” Дали?

Ще разгледам един пример, свързан с моята професия. Чрез услугите, които предоставям на клиентите ми, наистина им спестявам много време и пари, като вместо тях разработвам техните уникални застрахователни и финансови програми, когато имат щета, поемам цялата отговорност за правилно попълване и предаване на документацията до застрахователя, следя за по-добри възможности на пазара, които да улеснят още повече живота на моите клиенти, мога да изслушам нуждите и желанията им и да разчитат на моето съдействие по всяко време.

Всичко това го правя на фона на безброй други агенти, които нямат нужните знания и умения, все им е едно къде клиента ще си сключи застраховките, ако стане щета не поемат никаква инициатива да съдействат на клиента и го оставят сам да се бори с бюрокрацията, непонятната терминология в договорите и кратките срокове. Не казвам, че всички са такива, но това е масовата практика. И това не е всичко! Ако до сега е имало някой, който случайно да мине и да Ви сключи застраховките или пък вие сте си отделяли от времето за да отидете до тротоарния офис на някои брокер, днес билбордовете и банерите ни съветват как бързо и лесно да си сключим застраховката онлайн. Дали този ход на някои застрахователни компании и брокери е провокиран от липсата на достатъчно професионалисти, или за да си спестят пари, или защото сега това е модерно? А защо не и трите неща?

Очаквайте продължение:

• онлайн преглед при гинеколог
• онлайн фризьор
• онлайн парти за рождения ден

Не че е невъзможно. Но става въпрос за ефективност и качество на предлаганата услуга! Все едно някой да дойде и да Ви обяснява какви са предимствата на виртуалната любов…

Преди време се занимавах с маркетинг на онлайн система за обучение. Въпреки че качеството на информацията и материалите е изключително, тази система си остава евтина в сравнение с лична консултация при световно признат финансов съветник, защото беше предназначена за масовия пазар.

Въпрос на вкус!

Обслужване с усмивка можете да получите и в заведение за бързо хранене като Мак Доналдс, и в Китайския ресторант и в Метрополитан. Но ако и трите Ви струваха еднакво, къде щяхте да предпочетете да обядвате? Разбира се, че където си пожелаете и по-точно, където качеството е най-добро. Не вярвам да имате ниска самооценка и да твърдите, че не заслужавате най-доброто!

В сферата на финансите и застраховането, все още не е наложено консултациите при специалист да са платени, така както си плащаме, когато отиваме при лекар, адвокат или счетоводител. Затова, не виждам причина хората да не се възползват от възможността да бъдат обслужвани индивидуално и компетентно. Не става въпрос някой да Ви посъветва къде е най-евтино! По този показател – „цена”, имате шанс да уцелите и финансово стабилна застрахователна компания, която да не Ви създава проблеми и да Ви изплаща щетите, когато имате право на това. Но рискът да попаднете на некоректен застраховател и да бъдете ощетени е голям, съдейки по безброй многото жалби, дела и разочаровани клиенти. Това нямаше да е така, ако хората се интересуваха и се грижеха по-добре за парите си.

Кое е по-разумното? Да дадете 200 лева за нищо, колкото да не Ви глобят, или 210 лева за гарантирана и висока защита?

Като потребители, ние гласуваме за дадена марка и стока, когато я сложим в количката ни за пазаруване.

Защо да не дадем възможност на фирмите с качествени стоки и услуги да се развиват? Само по този начин може да се повиши държавния стандарт за качество и да се радваме на едно по-добро „предлагане” в България.

Търсете правата си като потребители, било то на застраховки или на салами! Това са Вашите пари, които изкарвате с личния си труд и тези, на които след това ги „давате” трябва да Ви ценят като клиент и да Ви обслужват по най-добрия начин.

Не само Вие ще се чувствате по-добре, но и служителите на дадената фирма ще дават повече от себе си за Вас и ще са удовлетворени от работата си, така както аз се гордея, че работя за нашия брокер.

Подобни публикации:

1. ТЕСТ „Ставам ли за лидер?”
2. Заслужавате ли по-добро бъдеще?
3. Моята малка iPad история

Пиша от позицията на човек, който твърди, че има предприемачески дух. От три години работя само на процент от реализирани продажби, без твърда заплата. Това е голямо изпитание и най-вече лична борба.

Най-трудно е в началото, когато останеш без сигурността на работната заплата. Всичко започва да зависи от собствената ти изобретателност, лична организация и мотивация. Сам търсиш клиентите си, нищо не ти идва наготово и често се чувстваш като участник в „Survivor”.

Всичко става по-лесно, когато придобиеш опит. Но приходите не са постоянна величина и винаги след голям успех следва и разтърсващ провал.

 Как познавам, че съм паднала духом?

 Когато отворя jobs-a. Сигурната работа ми прилича на лятна почивка. Това не означава, че не трябва да работиш. Но е много по-лесно, когато знаеш, че имаш 80 % шанс да си получиш заплатата (шефа ти може да е на друго мнение).

 Толкова съм свикнала с НЕСИГУРНОСТТА, че вече я приемам за нормална. Но има нещо по-ценно, заради което днес отказах предложение за работа.

 Личното време!

 Не мога да си представя, че трябва от 8:00 до 17:00 да работя за някой друг и да изпълнявам неговите заповеди. Бях готова да се жертвам, но цената, която трябваше да платя, ми се видя прекалено висока!

 Когато си млад, нямаш деца или кредити, имаш желание да развиваш предприемаческия си дух, работата „на заплата” може да се окаже скрит капан!

 Изкушения много! Заслужава ли си да устоим?

Подобни публикации:

1. 10 причини да не ти излизат сметките
2. Разберете дали се променяте
3. Роби или господари сме на парите?

„Има ли меню на български? А клавиатура?”

Разбирам, че живеем в България и е нормално да пишем и използваме българска клавиатура. Просто това е последният въпрос, който би ми хрумнало да попитам, когато си купя моят iPad.

И понеже съм на вълна „продажби” и все още ми държи влага семинарът на Гитомър, ето какво ми каза един друг продавач в магазин на Globul, където не се съмнявам, че провеждат обучение на персонала си:

 Нора: „Искам iPhone на изплащане”.

Продавачът: „Не може, Вие не сте Наш абонат, но дори и да бяхте, този телефон не се предлага на изплащане, изберете си друг, имаме много хубави”.

Нора: „Не искам друг, искам iPhone, той е най-хубавият”.

Продавачът: „Най-хубавият телефон е краденият”.

Ъъъ ъъ ъ, тук дадох на късо.

 Той продължи: „Краденият или подареният”.

Нора: „За мен няма по-голямо удоволствие от това да си купя сама нещата, които искам”.

Реагирах така, защото харесвам съветите от книгата на Т. Харв Екър. В този случай, продавачът ни демонстрира своето бедняшко мислене, да не говорим, за пълна липса на търговски умения.

Не мога да разбера как се получава така, че влизам с желание да купувам, а продавачите буквално успяват да ме изгонят.

Същото ми се случи и в магазин на Geox – нямаха моя номер! Трябваше да ги помоля почти на колене да проверят по телефона за наличност в друг магазин, за да си спестя време и да не се разхождам под дъжда.

Обслужването в родните ни магазини е тотално сбъркано. Тук-там се срещат някои пластмасови усмивки на дресирани продавачки. Знам, че на никой не му е леко.  Когато в главата ти се въртят хиляди проблеми, усмивката ти не е 24 карата.

В крайна сметка, какво предпочитаме да ни каже шофьора на таксито – „Защо нямате дребни, аз от къде да ви ги взема, отидете да си развалите парите!” или изиграно да ни пожелае „Приятен ден!”

Подобни публикации:

1. Историята за 1000-та топчета
2. Онлайн тест за бременност и други такива
3. Какво ни каза Гитомър за продажбите и блоговете

Така ли Ви карат да се чувствате повечето продавачи в България?

НЕ! Буквално на сила ни карат да си купуваме неща, от които нямаме нужда и редовно ни безпокоят по телефона. Да, Джефри спомена за тези методи на продажба, когато говореше за практиките от 70-те години на миналия век. Няколко пъти, обаче, наблегна на значимостта от използването на блогове и социални мрежи. Някой може да каже: “Ама тук не е САЩ и в България се работи по различен начин”. Добре, всеки сам избира какво да използва и какво не. На мен информацията ми се видя логична и напълно приложима за нашите условия.

Един от първите му съвети беше да МИСЛИМ и да си задаваме въпроси. Новите идеи не идват докато гледаме новините и прогнозата за времето. Това е съветът, който чувам най-често на подобни семинари. Успешните хора не се интересуват от времето – дали вали или е страшна жега. Ако има проблем, те мислят как да решат проблема, вместо само да констатират колко са лоши обстоятелствата.

В програмата имаше панел, в който участваха български лидери. Без да споменавам имена, беше забавно как един от въпросните бизнесмени започна да се почесва и да гледа настрани, когато човек от публиката зададе въпрос относно корупцията.

Няма да разказвам повече! След семинари като този, човек си тръгва вдъхновен и зареден с идеи. Бях учудена, че имаше свободни места в залата. А толкова много хора имат нужда от обучение. Може би повечето все още си казват: „Аз това го знам” и са прави! Малка част от информацията беше нова. По-важното е, че научих как Джефри Гитомър ПРИЛАГА основни знания, за да продава в милионен тираж книгите си и когато напише името си в Google, в резултатите излизат 65 страници.

С две думи – доволна съм и се забавлявах!

“Проблемът не е, че не знаем какво трябва да направим, а че не го правим.”   Дж. Гитомър

httpv://www.youtube.com/watch?v=fswlLUl73xI&feature=related

Подобни публикации:

1. Какво рискуваме и какво печелим
2. Какво си мислят другите за теб?
3. Моята малка iPad история