Най-важният урок, който получих през последното десетилетие е, че човек за да е щастлив и успешен, трябва да развие умението си да комуникира правилно. Ако търсите промяна, искате по-добри времена за себе си, за семейството си, това е, което ви трябва. Да се разбирате с хората. Това не означава да приемате за вярно всичко, което другите ви казват, а да ги слушате и да осъзнавате гледната им точка.

Представете си само за момент, как общувате с лекота с половинката си, с родителите си, с колегите, с шефа, и винаги постигате съгласие, не спорите, не се кахърите за дребни проблеми, успявате да се справите и да договорите всичко. Доста идеалистична картинка, но има начин да се постигне!

През новото десетилетие ни очакват невероятни технологични постижения. Това, което остава най-истинско е живият ни контакт с хората. И нека по-често се замисляме и си задаваме въпроса “Дали с действията си не причиних вреда на някой друг?” Ако сме сгрешили, по-добре още днес да си го признаем и да решим проблема. Времето се топи… като ледник и няма за кога да отлагаме важните неща.

Подобни публикации:

1. Как да се защитаваме, когато сме най-слаби
2. Заслужавате ли по-добро бъдеще?
3. Груба заигравка с думи

Сигурно на всеки му се е случвало – да осъзнае някаква истина или да стигне до уж много гениално заключение, а някой преди 100 или 1000 години вече да го е казал.

Какво по-хубаво от това, да можем да се поучим от мъдростта на великите личности и историята. Не е ли това “Богатството на народите”. Днес искам да споделя една философия за живота, която съм срещала публикувана на различни места, а помествайки я в блога ми, изразявам възхищение и почит пред Майка Тереса и дълбокия смисъл на нейните думи.

Най-хубавият ден – днешния.
Най-голямата спънка – страхът.
Най-лесното нещо – да се заблудиш.
Най-голямата грешка – да паднеш духом.
Коренът на всички злини – егоизмът.
Най-хубавото развлечение – работата.
Най-лошото поражение – отчаянието.
Най-добрите учители – децата.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Най-неприятният недостатък – лошото настроение.
Най-красивият подарък – прошката .
Най-добрата защита – усмивката.
Най-доброто лекарство – оптимизмът.
Най-мощната сила на света – вярата.
Най-стимулиращият дар – надеждата.
Единствената реалност – любовта .

Магията същестува и това сме самите ние!

Подобни публикации:

1. Коледни подаръци от BgMinds.com
2. Урокът се повтаря, докато бъде научен
3. Изпитвате ли страх от правене на бизнес?

Виждали сме как хора печелят в телевизионни игри, лотария и „колела на късмета”. Всичко това кара много от нас да си мислят, че за да спечелиш пари, трябва да имаш късмет и нищо друго. Ето затова, днес толкова много се зарадвах, когато преглеждах седмичния бюлетин на Human Capital. Прочетох, че има излъчен победител в състезанието за изключителни млади предприемачи на Empower.

Не само, че познавам един от победителите, но той и проектът му наистина си заслужават! Щастлива съм, че трудът и предприемчивостта му са възнаградени!

Той е само на 25 години! И както се казва „Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му!”. Неговата мечта е да помага на младите хора чрез училище по роботика, с което да събуди и затвърди интереса на учениците към дисциплините  физика, математика, информационни и комуникационни технологии.

Честито на Кирил Митов и “Robopartans”. Най-искрено желая успех на проекта му, който ще помогне за разчупване на остарялата ни образователна система и ще изгради нови по-добри професионалисти!

Той е пример за това, че когато си отдаден на една идея и тя е значима за обществото, рано или късно ще бъде подкрепена и оценена!

„Образованието е проект, който можем да сбъднем”!

Подобни публикации:

1. Когато си отиде една легенда…
2. Причина #1 за нашето безпокойство
3. 10 причини да не ти излизат сметките

Ще ми бъде много лесно да изброя нещата, които ми направиха най-силно впечатление:

• Липсваше ми Капитан Вальо, който се оказа на творческо пътешествие
• Отново имаше хора от други градове, което доказа, че когато носиш предприемачески дух, не те свърта на едно място!
• Стани, в ролята си на водещ, успя да разчупи обстановката и страхотно общуваше с публиката
• Лекторите бяха изключително вдъхновяващи с личните си истории, пълни с провали, издънки, малки и  големи постижения
• Успях най-сетне да опитам вкусна Киноа, приготвена от Живко и екипа на Зелена земя. Поздравления и благодарности, че ни дадохте възможност да се храним здравословно и вкусно през тези два дни!
• Срещнах се с много приятели и държа да отбележа, че facebook по никакъв начин не може да замести удоволствието от „живото предаване”. Не мога да преценя кое беше с по-голяма стойност – лекциите или самите посетители на конференцията, възможността да си общуваме, да обменяме опит и нови идеи.
• И накрая, не мога да пропусна онези дистрибутори от Forever Living, особено след злощастния ми  инцидент с чая, който не е техен продукт, но е на подобна фирма. Тези хора не се спряха два дни да обикалят с техните брошури и да пробутват чудотворните си продукти. Дори си носиха и раница пълна със стока. Нищо против тях, а методите им на досаждане. Като толкова искаха да продават, можеха да станат спонсори на събитието, да сложат една масичка пред залата и да си аранжират нещо като сергийка
• Успях да си поговоря и с чаровната Цветелина Тенева от strategize! и да получа ценни съвети и повече информация за тяхната работилница за мениджъри и предприемачи.

 Всички бяхте страхотни! Пожелавам много успех на новите стартиращи фирми! Тези, които не успяха да присъстват или да гледат директното излъчване в интернет, ще кажа само едно –  нищо не сте изгубили! Не защото конференцията не си заслужаваше, а защото беше за истински фенове на предприемачеството, които не биха пропуснали такова събитие.

StartUP конференциите ще се развиват и ще подкрепят предприемачеството, докато родният мозъчен тръст продължава да генерира идеи, с които да промени облика на бизнеса по целия свят.

Радвам се, че присъствах на тези два зареждащи и изпълнени с приятни емоции дни!

Краткото видео е шеговит поздрав за Ивайло Пенчев, от Walltopia и всички негови привърженици в залата, които бурно ръкопляскаха  изказването му, че жените не ставали за предприемачи

Подобни публикации:

1. Изпитвате ли страх от правене на бизнес?
2. 10 причини да не ти излизат сметките
3. Професионалните изкушения на предприемача

Целта на твоя живот е много по-велика от личното ти осъществяване, от твоя вътрешен мир и дори от твоето щастие. Много по-велика е от твоето семейство, кариера и дори от най-смелите ти мечти и амбиции.

Търсенето на цел в живота е озадачавало хората в продължение на хиляди години. Причината за това е, че обикновено започваме от погрешна отправна точка – от самите нас. Задаваме егоцентрични въпроси, като: „Какъв искам да бъда? Какво правя с моя живот? Какви са моите цели, моите амбиции, моите мечти и моето бъдеще?”. Когато насочим погледа към себе си, никога няма да разкрием целта на нашия живот.

Това е противоположно на нещата, които ни казват много известни книги, филми и семинари. Но няма да откриеш смисъла на твоя живот, като насочваш погледа си вътре в себе си. Вероятно вече сме опитвали това.  Не сме се създали сами, така че не бихме могли да обясним на себе си с каква цел сме се родили!

Ако ни дадат изобретение, което никога не сме виждали, няма да знаем каква е неговата цел и самото изобретение също няма да може да ни я каже. Единствено създателят или наръчникът на собственика биха могли да разкрият неговата цел.

Един човек се изгубил в планината. Когато попитал за посоката към града, му отговорили: „От тук не можете да стигнете. Трябва да тръгнете от другата страна на планината!”

По същия начин не можеш да достигнеш до целта на твоя живот, ако не знаеш правилната посока и път. Всяка друга пътека води до задънена улица.

Чели сме много книги, които предлагат начини да открием целта на нашия живот. Всички те могат да бъдат определени като книги от типа „помогни си сам”, защото подхождат към темата от егоцентрична гледна точка. Обикновено предлагат същите предсказуеми стъпки за откриване на целта в живота: Вземи под внимание мечтите си. Изясни ценностите си. Постави си цели. Открий в какво си добър. Цели се нависоко. Започни! Бъди дисциплиниран. Вярвай, че можеш да постигнеш целите си. Включи други хора. Никога не се отказвай.

Разбира се, тези препоръки често водят до голям успех. Обикновено можеш да успееш да постигнеш дадена цел, ако решиш да го направиш.

Успехът и изпълняването на житейската ни цел обаче изобщо не са едно и също нещо!

Можем да постигнем всичките си лични цели, да имаме завиден успех според стандарта на този свят, и въпреки това да пропуснем основните цели, заради които сме се родили.

Не става въпрос за това как да си помогнем сами, нито как да открием правилната професия, да постигнем мечтите си или да плануваме живота си, или как да сместим повече ангажименти в претъпканата ни програма. Точно обратното!

Да се научим да вършим по-малко в живота, като се насочим към най-важното!

Как тогава да определим кое е най-важното, заради което сме се родили?

Има само две възможности. Първата е предположение. Предпочитана е от повечето хора. Те предполагат, допускат, правят догадки. Дори и най-мъдрите философи изказват единствено предположения.

Втората възможност е, като се обърнем към създателя на живота и просто го попитаме!

А кой е създателя на живота? А на Вселената?

Мислейки за това, ние вече се откъсваме от злободневните проблеми и насочваме мисълта си към Голямата картина!

Да не се привързваме прекалено много към живота, защото ще прекараме най-голяма част от времето си във вечността, където днешните ни проблеми ще са пренебрежимо малки.

Живейте с наслада, усмивка и спокойствие! Обичайте семейството и близките си!

И мислете за големите неща!

В статията са използвани откъси от книгата на Рик Уорън “Целеустремен живот”, която ме провокира и истински ме накара да мисля “извън кутията”.

Благодаря на Милена и Дяко, от Бредис ООД, които ми подариха тази книга!

Подобни публикации:

1. Професионален бизнес и аматьорски подход
2. неВЪЗМОЖНА ли е работата в екип?
3. Заслужавате ли по-добро бъдеще?

Историята е за война в Близкия Изток преди много години.

Пред един генерал от Персийската армия довели вражески шпионин. Било общоприета практика шпионите да се екзекутират, без да бъдат разпитвани. Все пак, генералът имал някаква милост и малко по-различно виждане за това какво да прави с човека пред себе си.

Всъщност, дал на шпионина две възможности – да бъде изправен пред стената и разстрелян от наказателен взвод или да бъде блъснат през „Черната врата”. Шпионинът сам трябвало да избере съдбата си.

Не му отнело много време да вземе решение. Никой още не бил преминавал през зловещата и тайнствена Черна врата. Както повечето шпиони, на които бил предоставян този избор, той избрал разстрела. Това било познат изход, за предпочитане пред страха от Черната врата и непознатото. Генералът се загледал разочаровано в ботушите си, докато взводът за разстрел се събирал и след това изпълнил присъдата.

Един от адютантите на генерала най-сетне го попитал:

-         Сър, какво има зад Черната врата?

-         Свобода – отвърнал генералът – и още не съм срещнал човек, достатъчно смел, за да мине през нея.

Задайте си следния въпрос: има ли Черна врата, през която можете да изберете да преминете и която в момента избягвате? Или отново сте се изправили до стената и срещу вас има наказателен взвод?

Просто го направете! Минете през вашата “Черна врата”! Защото тези, които не се променят, не остават на едно място, а пропадат.

Подобни публикации:

1. Когато си отиде една легенда…
2. Историята за дърводелеца
3. Пътешествай с MasterMind група

Един възрастен дърводелец бил готов да се пенсионира. Казал на работодателя си за плановете си да напуска строителството и да заживее по-спокойно с жена си, наслаждавайки се на голямото си семейство. Заплатата щяла да му липса, но трябвало да се оттегли. Все някак щели да се справят.

На строителният предприемач му станало мъчно да се разделя с добър работник и го попитал дали може да построи една последна къща, като лична услуга. Дърводелецът се съгласил, но вече било ясно, че сърцето му не било в работата. Той допуска майсторлъкът му да загуби висота и започнал да използва долнокачествени материали. Това бил достоен за съжаление край на изпълнена с оттдаденост кариера.

Когато дърводелецът свършил работата си, работодателят дошъл да отгледа къщата. После подал ключа от входната врата на дърводелеца и казал: „Това е моят подарък за теб.” Дърводелецът бил шокиран. Какъв срам! Ако само знаел, че строи собствената си къща, щял да я направи по съвсем различен начин.

Същото важи и за нас. Изграждаме живота си, ден по ден, и често влагаме в строежа далеч не най-доброто от себе си. След това шокирани осъзнаваме, че трябва да живеем в дома, който сме построили. Ако можеш да започнем отначало, ще направим всичко по съвсем различен начин. Но не можем да се върнем назад.

Вие сте дърводелци. Всеки ден забивате по някой пирон, слагате дъска или издигате стена. Животът е като комплект „Направи си сам”. Днешната нагласа и избор градят къщата, в която ще живеете утре. Така че стройте разумно!”

История, разказана от Сандро Форте.

Това е само малка част от нещата, които ни правят успешни. Надявам се, че ви накараха да се замислите.

А сега, нека заедно се насладим на видеото от TED и останалите съставки на успеха.

Подобни публикации:

1. Историята за стареца и морските звезди
2. Черната врата
3. Философия за живота

Искаш да успееш – защо отлагаш важните неща?

Имаш по-добро предложение – защо не го каза?

Вярваш, че си по-добър от другите – защо не го показваш?

Не можеш да решиш проблема си – защо не потърсиш помощ?

Искаш да постигнеш нещо повече, но се страхуваш от новите действия, които трябва да предприемеш.

Направи без страх първата крачка!

Да спрем да се притесняваме от провала и да започнем да се притесняваме за възможностите, които пропускаме, само защото не сме опитали.

„Великите хора са обикновени хора, с невероятно количество решителност.”

Подобни публикации:

1. Защо се страхуваме да казваме истината?
2. Професионален бизнес и аматьорски подход
3. Пътешествай с MasterMind група

Изминаха няколко дни и ми е много трудно да се абстрахирам от реалността и проблемите, за да седна и да помечтая.

 Сега настъпи моментът, Вселената, Духа от лампата на Аладин, Златната Рибка и Добрата Фея да си отворят добре ушите и да чуят какво искам, а след това да размахат сръчно своите вълшебни пръчки и да ударят едно рамо.

Моят перфектен ден започва с ранно събуждане. Когато отворя очи, през прозореца виждам задния двор на къщата ми, където градинарят, тъкмо е окосил тревата и е направил огромен букет от цветя, за трапезарията.

Поглеждам любимия до мен в леглото. Спи. Целувам го нежно, обувам си меките бели пантофи и тихо излизам от стаята.

Слизам по стълбите и отивам в кухнята, където си приготвям ароматно кафе с мляко. Момчето от пекарната  е оставило пред вратата кошничка с топли кроасани и питки. Мятам два портокала в сокоизтисквачката, слагам всичко върху една табла и познайте къде отивам? Не, няма да поднасям на любимия закуска. Той не обича да се храни в леглото. Запътила съм се към широката веранда, обляна в слънчеви лъчи. Разполагам се на градинската мека мебел и отпивам глътка кафе. На масичката ме чака книга, отпускам се и зачитам…

Чувам, че любимия отваря прозореца в спалнята. След малко идва, сяда до мен и допива портокаловия ми сок.

Къде са децата ли? На летен детски лагер, а когато се върнат ще отидем на семейна екскурзия. Майка ми също живее наблизо. Вчера замина за няколко дни да си почине в любимият й спа център с минерални бани.

 В 10:00 очаквам важен клиент в домашния ми офис. Живея извън града, на тихо и спокойно място. Клиентите ми обичат да идват вкъщи. Аз съм не само техен финансов консултант. Те знаят, че могат да ми се доверят за всичко и да получат полезни съвети. Обичам си работата, защото правя хората щастливи и виждам как успяват да постигнат целите си.

Често ме канят за лектор на различни семинари.

С усмивка си спомням миналото, преди 7-8 години, когато не познавах никого и се опитвах да видя голямата картина, страхотното бъдеще, което ме очаква.

Докато чаках клиента, реших да прегледам оставените коментари по последната статия в блога ми, и случайно отворих архива от септември 2010 година. Видях, че съм участвала в едно предизвикателство на Пламен Петров. Задачата ми е била да опиша перфектния ден. Докато четях, очите ми се насълзиха. Чух звънеца и отидох да посрещна клиента си.

След като подписахме документите му благодарих за доверието, и му казах: „Ти си част от моя мечта, която се сбъдна след 10 години”. Той не разбра, че говоря буквално, но се усмихна и ми отговори: „Най-големият ми късмет е, че работя с професионалист като теб.” Очаквах този отговор, защото вече го бях предрекла в статията за перфектния ми ден.

В следобедните часове пазарувах някои неща от любимата ми бакалия, където се продават домашно произведени плодове, зеленчуци и други хранителни продукти. Поканили сме приятели за вечеря. Готвя невероятно вкусно и се носят легенди за моите кулинарни шедьоври.

Масата е подредена, посрещаме гостите, радвам се да ги видя и нямам търпение вечерята да започне. Обадих се на кетъринг фирмата ми, да изпратят човек, който да асистира, за да мога да обърна повече внимание на гостите и да се насладя на приятната ни среща.

Всички са възхитени от вкуса на ястията. Леко замаяни от ароматното вино, разказваме си забавни истории и се радваме, че сме заедно.

Статията за моя перфектен ден не бе оставила мислите ми и затова реших да разкажа на приятелите, как едно желание преди 10 години се е превърнало в реалност.

Вдигнахме тост за Пламен Петров. През деня говорих с него. Обади ми се от новия си iPhone 8, да ми каже, че тази вечер ще гледа финала на Шампионска лига, където играеха Манчестър Юнайтед и Левски. Благодарения на неговото предизвикателство, аз се насладих на един перфектен ден.

Дори и не всеки ден да е перфектен, то поне е прекрасен Поздрави с любимата ми песен на U2

Подобни публикации:

1. Когато си отиде една легенда…
2. 10 причини да не ти излизат сметките
3. Заслужавате ли по-добро бъдеще?

Подобни публикации:

1. Какво си мислят другите за теб?
2. Какво ни каза Гитомър за продажбите и блоговете
3. неВЪЗМОЖНА ли е работата в екип?