неВЪЗМОЖНА ли е работата в екип?

• Tweet

Някой съмнява ли се, че:

„две глави мислят по-добре от една”

„сговорна дружина – планина повдига”

„щом сме двама, страшно няма”

„Левски е най-добрия отбор”

 Става въпрос за работата в екип и ползите от подобно явление. Доста доходоносен бизнес се оказва напоследък организирането на тиймбилдинги, от които печелят фирмите организатори, но и хотели, механи, пейнтбол центрове и боулинг зали. Няма нищо лошо в това, да се позабавляваме за фирмена сметка. Дали на мравките някой им е казвал: „Днес ще има парти в главната зала на мравуняка. Целта е да се сближи колектива”.

Колективната съпричастност не е нещо, което някой да ни даде или да ни научи. То се получава по естествен път и се осъзнава, едва когато екипа започне да бере плодовете на своята „задруга”.

Ако някой от колегите ви дразни, едва ли изгаряте от желание да общувате с него. По скоро бихте изпуснали „неволно” топката за боулинг върху крака му. Човешки същества сме! Разбираемо е, че имаме емоции и чувства към другите себеподобни. Какво обаче ни кара да мислим повече за недостатъците на колегите ни, за лошия съпорт и разсеяните програмисти, за чистачката, която е забърсала вечерта бюрото ни с мръсен парцал, за трудното намиране на място за паркиране пред офиса, за миризливия ни колега и минижупа на секретарката. За какво изобщо се борим и какво правим там, всеки ден, прекарвайки повече време с хора, които ни дразнят, отколкото със семейството и приятелите?

Не сме избрали подходяща работа

Ако сме завладени от работата и я обичаме, по-малко биха ни правили впечатление всичките гореизброени негативи. От друга страна, реалността е, че „когато работиш за някой друг, не работиш за себе си”. Кой е по-мотивиран да работи – програмиста или собственика на фирмата?

Няма истински лидери, а само управители

Кога счетоводителят и секретарката ще бъдат мотивирани колкото и собственика на фирмата? Когато има лидер, който да умее да предава визията и целта на хората. Това не означава, че трябва да се изправи по средата на офиса и да изнася реч. Всеки човек си има собствени цели и мечти. Истинският лидер умее да свърже нуждите на хората с главната фирмена цел, така че хората да се вълнуват от постигането на резултати, от задържането на доволни клиенти, ведрото поздравяване по телефона  и увеличаването на печалбата. Робин Шарма чудесно е представил тази концепция в някои от книгите си. Негов пример е как в една просперираща компания, целият персонал, от чистачката до борда на директорите, знае каква е голямата цел и, че достигането й ще помогне да се реализират всички останали лични цели на хората.

Хубаво е, когато човек се е докосвал до лидери и е работил с тях. Ето какво може да остане в съзнанието ви като пример за подражание:

 „Един екип, един възглед, една цел – да ви видя всички на върха!”  Борислав Сапунов

 Професионално ще се развием, когато отношението към работата и задълженията ни се промени, сякаш фирмата е наша собствена. Дори и да нямаме лидер, който да сплотява колектива, има други начини да подобрим общуването си. Да подхождаме с разбиране към хората, да се поставяме на тяхно място, да не ги критикуваме, да намерим нещо, за което да ги похвалим, да се научим да ги изслушваме и да допускаме, че може ние да грешим, а другите да са прави.

 Красивият танц се получава не когато само един танцува добре, а когато всички заедно са в синхрон!

Следващото видео ще ви провокира да си помислите: Какви са тези откачалки? Егати якото! Тези наистина се забавляват! Много свежа песничка!

Подобни публикации:

1. Заслужавате ли по-добро бъдеще?
2. ТЕСТ „Ставам ли за лидер?”
3. Оптимизъм
4. Нямате успех – имате лош дъх!
5. Два монолога не правят диалог