Къде е границата и дали всичко може да се „направи” през интернет? Отговорът е в заглавието!

Някои нови услуги, които се предлагат по интернет, са толкова наивни, колкото и рекламата на шоколада „Милка” – „Едно парченце и си там…”. Докато тази реклама е предназначена да влияе на подсъзнанието ни, то никой не се замисля и не поставя под съмнение твърдението, че реално, ако цял ден стоим със затворени очи и се тъпчем със шоколад, няма да имаме усещането, че сме на полянката с лилавите крави. Друг въпрос е хората замислят ли се дали предлаганите им онлайн услуги действително ще им свършат качествена работа или по-скоро действаме по „подразбиране” – „Ако си спестявам време, като си поръчам пицата по интернет, то всичко, което мога да си купя по интернет, ще ми спести време.” Дали?

Ще разгледам един пример, свързан с моята професия. Чрез услугите, които предоставям на клиентите ми, наистина им спестявам много време и пари, като вместо тях разработвам техните уникални застрахователни и финансови програми, когато имат щета, поемам цялата отговорност за правилно попълване и предаване на документацията до застрахователя, следя за по-добри възможности на пазара, които да улеснят още повече живота на моите клиенти, мога да изслушам нуждите и желанията им и да разчитат на моето съдействие по всяко време.

Всичко това го правя на фона на безброй други агенти, които нямат нужните знания и умения, все им е едно къде клиента ще си сключи застраховките, ако стане щета не поемат никаква инициатива да съдействат на клиента и го оставят сам да се бори с бюрокрацията, непонятната терминология в договорите и кратките срокове. Не казвам, че всички са такива, но това е масовата практика. И това не е всичко! Ако до сега е имало някой, който случайно да мине и да Ви сключи застраховките или пък вие сте си отделяли от времето за да отидете до тротоарния офис на някои брокер, днес билбордовете и банерите ни съветват как бързо и лесно да си сключим застраховката онлайн. Дали този ход на някои застрахователни компании и брокери е провокиран от липсата на достатъчно професионалисти, или за да си спестят пари, или защото сега това е модерно? А защо не и трите неща?

Очаквайте продължение:

• онлайн преглед при гинеколог
• онлайн фризьор
• онлайн парти за рождения ден

Не че е невъзможно. Но става въпрос за ефективност и качество на предлаганата услуга! Все едно някой да дойде и да Ви обяснява какви са предимствата на виртуалната любов…

Преди време се занимавах с маркетинг на онлайн система за обучение. Въпреки че качеството на информацията и материалите е изключително, тази система си остава евтина в сравнение с лична консултация при световно признат финансов съветник, защото беше предназначена за масовия пазар.

Въпрос на вкус!

Обслужване с усмивка можете да получите и в заведение за бързо хранене като Мак Доналдс, и в Китайския ресторант и в Метрополитан. Но ако и трите Ви струваха еднакво, къде щяхте да предпочетете да обядвате? Разбира се, че където си пожелаете и по-точно, където качеството е най-добро. Не вярвам да имате ниска самооценка и да твърдите, че не заслужавате най-доброто!

В сферата на финансите и застраховането, все още не е наложено консултациите при специалист да са платени, така както си плащаме, когато отиваме при лекар, адвокат или счетоводител. Затова, не виждам причина хората да не се възползват от възможността да бъдат обслужвани индивидуално и компетентно. Не става въпрос някой да Ви посъветва къде е най-евтино! По този показател – „цена”, имате шанс да уцелите и финансово стабилна застрахователна компания, която да не Ви създава проблеми и да Ви изплаща щетите, когато имате право на това. Но рискът да попаднете на некоректен застраховател и да бъдете ощетени е голям, съдейки по безброй многото жалби, дела и разочаровани клиенти. Това нямаше да е така, ако хората се интересуваха и се грижеха по-добре за парите си.

Кое е по-разумното? Да дадете 200 лева за нищо, колкото да не Ви глобят, или 210 лева за гарантирана и висока защита?

Като потребители, ние гласуваме за дадена марка и стока, когато я сложим в количката ни за пазаруване.

Защо да не дадем възможност на фирмите с качествени стоки и услуги да се развиват? Само по този начин може да се повиши държавния стандарт за качество и да се радваме на едно по-добро „предлагане” в България.

Търсете правата си като потребители, било то на застраховки или на салами! Това са Вашите пари, които изкарвате с личния си труд и тези, на които след това ги „давате” трябва да Ви ценят като клиент и да Ви обслужват по най-добрия начин.

Не само Вие ще се чувствате по-добре, но и служителите на дадената фирма ще дават повече от себе си за Вас и ще са удовлетворени от работата си, така както аз се гордея, че работя за нашия брокер.

Подобни публикации:

1. ТЕСТ „Ставам ли за лидер?”
2. Заслужавате ли по-добро бъдеще?
3. Моята малка iPad история

Най-важният урок, който получих през последното десетилетие е, че човек за да е щастлив и успешен, трябва да развие умението си да комуникира правилно. Ако търсите промяна, искате по-добри времена за себе си, за семейството си, това е, което ви трябва. Да се разбирате с хората. Това не означава да приемате за вярно всичко, което другите ви казват, а да ги слушате и да осъзнавате гледната им точка.

Представете си само за момент, как общувате с лекота с половинката си, с родителите си, с колегите, с шефа, и винаги постигате съгласие, не спорите, не се кахърите за дребни проблеми, успявате да се справите и да договорите всичко. Доста идеалистична картинка, но има начин да се постигне!

През новото десетилетие ни очакват невероятни технологични постижения. Това, което остава най-истинско е живият ни контакт с хората. И нека по-често се замисляме и си задаваме въпроса “Дали с действията си не причиних вреда на някой друг?” Ако сме сгрешили, по-добре още днес да си го признаем и да решим проблема. Времето се топи… като ледник и няма за кога да отлагаме важните неща.

Подобни публикации:

1. Как да се защитаваме, когато сме най-слаби
2. Заслужавате ли по-добро бъдеще?
3. Груба заигравка с думи

„Има ли меню на български? А клавиатура?”

Разбирам, че живеем в България и е нормално да пишем и използваме българска клавиатура. Просто това е последният въпрос, който би ми хрумнало да попитам, когато си купя моят iPad.

И понеже съм на вълна „продажби” и все още ми държи влага семинарът на Гитомър, ето какво ми каза един друг продавач в магазин на Globul, където не се съмнявам, че провеждат обучение на персонала си:

 Нора: „Искам iPhone на изплащане”.

Продавачът: „Не може, Вие не сте Наш абонат, но дори и да бяхте, този телефон не се предлага на изплащане, изберете си друг, имаме много хубави”.

Нора: „Не искам друг, искам iPhone, той е най-хубавият”.

Продавачът: „Най-хубавият телефон е краденият”.

Ъъъ ъъ ъ, тук дадох на късо.

 Той продължи: „Краденият или подареният”.

Нора: „За мен няма по-голямо удоволствие от това да си купя сама нещата, които искам”.

Реагирах така, защото харесвам съветите от книгата на Т. Харв Екър. В този случай, продавачът ни демонстрира своето бедняшко мислене, да не говорим, за пълна липса на търговски умения.

Не мога да разбера как се получава така, че влизам с желание да купувам, а продавачите буквално успяват да ме изгонят.

Същото ми се случи и в магазин на Geox – нямаха моя номер! Трябваше да ги помоля почти на колене да проверят по телефона за наличност в друг магазин, за да си спестя време и да не се разхождам под дъжда.

Обслужването в родните ни магазини е тотално сбъркано. Тук-там се срещат някои пластмасови усмивки на дресирани продавачки. Знам, че на никой не му е леко.  Когато в главата ти се въртят хиляди проблеми, усмивката ти не е 24 карата.

В крайна сметка, какво предпочитаме да ни каже шофьора на таксито – „Защо нямате дребни, аз от къде да ви ги взема, отидете да си развалите парите!” или изиграно да ни пожелае „Приятен ден!”

Подобни публикации:

1. Историята за 1000-та топчета
2. Онлайн тест за бременност и други такива
3. Какво ни каза Гитомър за продажбите и блоговете

• Защото всички го правят – социалните медии са на мода, както сладоледа и късите поли през лятото.
• Защото това е единственият начин да се „видя” с много от моите приятели
• Защото мога да се запозная с много хора, които иначе трудно бих срещнала на улицата
• Защото мога да разпространявам по-бързо и евтино всякаква информация
• Защото след обаждането по телефона, това е най-бързия и ефективен начин да изпратя съобщение до някого и да получа отговор в рамките на един час
• Защото чрез блога мога да изразя мнението си и когато се срещна лично с някой, той да знае какво може да се очаква от мен и обратното.
• Защото, в днешно време, ако нямаш facebook профил, все едно нямаш лична карта
• Защото не гледам телевизия, но пък обичам кратки забавни клипове и песни
• Защото по-лесно мога да подкрепя различни инициативи
• Защото искам да знам от какво се вълнува обществото и какви са неговите нужди и проблеми
• Защото искам да обменям опит и да споделям с повече хора

Стига толкова „защото”. Като се замислих, наистина социалните медии заемат голяма част от времето ми. Каквото и да ни очаква в бъдеще, винаги ще предпочета чаша кафе с приятел, отколкото да „покопаем” из фермата на facebook.

Всеки може да остави своя коментар по темата, защо използва социалните медии. Ако пък никога до сега не сте използвали социалните медии, трябва да ми кажете, как сте успели да се опазите

Подобни публикации:

1. Защо се страхуваме да казваме истината?
2. Онлайн тест за бременност и други такива

Ако тайните са маски, които носим, за да прикрием част от истинската ни същност, само за да не се ‘изложим’ пред хората, може никога да нямаме приятели, които да познават истинското ни ‘аз’. Усещам, че започвам да разсъждавам, но отбягвам истинската тема. Няма да се крия повече. Ето ги моите 10 малки тайни:

1. В шести клас си харесвах едно момче, но му отказах на предложението да сме ‘гаджета’, защото носих апаратче за зъби и се страхувах да  ме целуне. Сега ми звучи забавно

2. Научих се да карам колело, чак когато бях в девети клас.

3. Когато бях в първи или втори клас, знаех къде баба си държи пенсията, и веднъж си взех нелегално една банкнота, не си спомням колко лева бяха. По това време имаше една игра с балони в бакалиите, теглиш си номерче и печелиш различни по размер балони, закачени на едно картонено табло. Е, аз отидох с децата от улицата, с които си играех, и купих цялото табло. После се страхувах само някой да не се похвали на баба си…

4. Това го знаят всички от Панагюрище, но там се провеждаше събитие, подобно на ‘Като лъвовете’. Казваше се ‘Звезди пред прожектора’. Участвах редовно и изпълявах хитовете на Дони и Момчил. Е, по-добре, отколкото Роси Кирилова и ‘Мила мамо…’, която присъстваше всеки път в репертоара на другите участници. Една интересна препратка.  Водещият на това шоу беше Иван Станчев, спомняте ли си, той беше написал стиховете на ‘от икебааана дървесата ги боли…‘ :)  Поздрав с хита на зимния сезон 2010 ! Това е едно от най-гледаните клипчета във vbox7 .

5. Имам порок на сърцето – по рождение, дясната ми камера е по-малка. Това е простото обяснение Лекарите от Трета градска болница в София не бяха виждали такова нещо и ме наблюдават от 4 годишна. Искаха да ме освободят от часовете по физическо възпитание в училище, но аз не пожелах. За сега се справям добре, без да ме оперират. Не вярвам и да се наложи. Това ми е скрит чар!

6. В училище бях бележкарка. Или 6 или нищо. В пубертета, други неща изместиха тази амбиция.

7. Притеснявам се, че някои хора не ме харесват. В това няма никакъв смисъл!

8. Когато бях на 15 години, заложих златните си накити, подарък от мама, за да услужа с пари на един човек. Той не ми ги върна, а аз не си откупих златото. Мама ми прости, но сигурно още ми се сърди. Съжалявам!

9. Когато бях малка, исках да имам дълга коса. Но лятото, след двуседмичен лагер, всички имахме въшки

10. В първи клас, с няколко приятелки замеряхме с камъни едно дърво, за да разклатим клоните и да паднат кестените. Един от моите камъни падна върху паркирана под дървото кола и се счупи задното й стъкло. Толкова бързо не съм бягала през живота ми!

Благодаря и на Милена, и на Пламен, защото докато си мислих и се връщах назад във времето, се забавлявах много!

Интересно, обаче, какви са десетте малки тайни на: asktisho , Макс и radislav  Изненадах ли ви с избора?

Не познавам лично много блогъри, а тези които познавам, вече разбулиха своите десет малки тайни.

И така,  PASS IT ON…

No related posts.

Преди няколко дни се проведе поредната среща на клуб „Спри и помисли”. Темата „Как се прави групов блог” беше представена от Събина, основател на „ентелегентно”. Наистина нещата там са изпипани професионално. Само, че ако всичко беше толкова хубаво, нямаше сега да пиша тази статия

Поводът е името на този блог – “ентелегентно”. Попитах  Събина, дали до сега някой е реагирал негативно към умишлената грешка в името. Оказа се, че никой не е имал против, а някои от колегите го нарекоха „заигравка” за интелигентните хора.

Сигурно щях да се съглася, ако преди два месеца не бях прочела една добре аргументира статия, във връзка с подобна „заигравка”. Автор е Бойка Бъчварова и след нейните думи, нямам какво друго да добавя, освен да се съглася и да не си правя подобни шегички.

„PRO BG телевизия със свой принос към езиковата политика

19.12.2009 — BoykaB ,  http://boykab.wordpress.com/

PRO BG телевизия ни черпи със свой принос в езиковата политика, като по своеобразен начин изявява своето отношение към темата за грамотността и неграмотността.

Отбелязвам веднага, че приносът им не ми харесва никак.

Имат си те предаване, което започва със заставка „ДЕЦКО“. Шегички, а? Ами да, колко палаво.

Те, работещите там, знаят точно как се пише думата „детско“. Заиграват се обаче. Забравяйки, че само ние, възрастните зрители, го възприемаме като гъбаркане. Малките, които сега са в школото от 1 до 7 клас,  не го възприемат така. Авторитетът е нещо нужно за тях; нищо, че не могат да осъзнаят това.

Малките са най-важните. По-важни са от желанието за оригиналничене на високообразованите, високоинтелигентните специалисти по МК (които, разбира се, знаят, че водещият принцип на българското писане е морфологичният). Но пък които от мерак за гъбаркане набиват в очичките и главичките характерната грешка. Защо да не кажат дечицата на учителската си утре, че ТЯ не знае как се пише думата, щото те са я виждали хиляда пъти по телевизора написана така – „ДЕЦКО“?

Драги журналиствующи колеги, това го правите точно когато в училище се опитват да им вкарат дълбоко в паметта, че пишем значещите части на думите винаги еднакво  (независимо как се чуват и произнасят), за да се разбираме много бързо и много лесно при четене. Силно се надявам, че им го обясняват с разбираеми думи и с много примери. Един от примерите е  този: „ДЕТ“ като в „ДЕТЕ“ плюс „СКИ“ като във всички подобни думички, които отговарят на въпроса „какъв?“ (или плюс „СКО“ като във всички подобни думички, които отговарят на въпроса „какво?“).

Вярвате ли, че сте прави, колеги от PRO BG? Нали после вие и вашите другари по МК  вдигате шум до небесата колко са ни неграмотни дечицата ни и колко са ни недъгави учителите ни!

Аре стига, че започнах да се ядосвам…”

Ако „Правопис и Правоговор” звучат само като скучни раздели от учебника по Български език, то още по-скучно ми звучат хора, които на външен вид са интелигентни, а като заговорят, се чудиш от кой край на България са. Не говоря  за мекото и твърдото изговаряне на думите, а за елементарни правоговорни норми. Смело и открито говоря за тези неща, защото полагам много усилия да се науча да говоря правилно. В Панагюрище имаме невероятен диалект,  с който още не съм се преборила, но се опитвам, защото уважавам себе си, приятелите,  колегите и клиентите. Освен да се обличаме модерно и да се къпем, добра идея е да поддържаме и хигиена в общуването ни.

Думите, които използваме, са плод на мислите ни и на средата, в която живеем. Не правете компромис със себе си.

Започвам да се чувствам като на концерт на  „Ъпсурт” или „Хиподил”. Из фейсбука видях едно ново приложение „Мисуиш ли”. Това много прилича на блога ми „Мислиш ли”, но се различава по нещо съществено – съдържанието и стойността. Не се взимам насериозно, а просто наистина се дразня, когато света около мен се превръща в едно гето, където след време ще живеят собствените ми отрочета. Вашите също!  Проблемите със средата вече не се решават като отидеш в частно училище или в друга държава. Интернет е навсякъде и от него не можеш да се скриеш. Той ще те намери и ще те залее с всевъзможните си „заигравки”.

Знам, че много блогъри си изливат душата и пишат каквото им е на устата. След като, обаче, си начешем езиците, написаното остава и се помни дълго.

Темата е болна, защото става дума за култура. Вестниците, списанията и телевизията са пълни с боклук и това продължава да се толерира. И ще продължава, докато хората се радват на лошите новини, гафовете и фолка. Знам, че вие НЕ СТЕ ОТ ТЯХ

Пояснение: Не критикувам блога “ентелегентно”, той е страхотен! Името му беше само повод да се замисля,  и знам че произлиза от списание, което преди се е издавало в НБУ.  Интересно, сега се сещам, че цитирах статия на Г-жа Бъчварова, която е главен асистент в същия университет.

Подобни публикации:

1. Две думи, с които да спасите разговора
2. Заслужавате ли по-добро бъдеще?
3. Нямате успех – имате лош дъх!

Може и да не ви пука какво мислят другите за вас. Но не се сърдете, ако същите тези хора ви отбягват. Най-големият проблем на нашето време е липсата на ефективна комуникация. Изгубили сме всякакво желание и умение за общуване. Не се съобразяваме с елментарни норми и го казвам уверено, защото се срещам с много хора и посещавам офисите им. Извинете ме, но смърди на чесън, цигари и френски парфюм!

Живеем в пазарна икономика, където не само фирмите се конкурират, но и хората. Ако вие нямате нужните знания, ценностна система и гъвкавост, то трудно ще си извоювате място в първите редици.

Много са примерите за това колко занемарени са българите, но стига сме се оправдавали с абсурдното ни балканско потекло. Решението е поемане на лична отговорност. Сещам се за примера, че когато обвиняваме и сочим някого с пръст, показалеца ни е навън, а трите сгънати пръста са към нас.

Трудно можем да си представим, че причината за всяко зло в живота ни е в нас и никой друг не ни е виновен. Джим Рон е казал: ‘Ако нещо не ви харесва, преместете се. Вие не сте дървета’.

Имаме възможност да променяме обствоятелствата. Когато сме изправени пред проблем, необходимо е само да си зададем няколко въпроса и решението ще се намери.

Стига философии! Ставаше дума за лошия дъх и как да се справим с него.  Отговорът е в специалната статия на VRATOVRAZKA.BG

Подобни публикации:

1. неВЪЗМОЖНА ли е работата в екип?
2. Заслужавате ли по-добро бъдеще?
3. Два монолога не правят диалог

Ако смятаме, че заслужаваме по-добро бъдеще, то какво тогава правим в момента, за да си го осигурим? Затъваме ли още повече или стоим на едно място, взирайки се с последни сили за светлина в тунела.

Едва ли има човек, който да не иска да бъде по-добър професионалист, родител, приятел. Едва ли има човек, който не иска да спечели от лотарията. Съмнявам се да има и някой, който да откаже еднопосочен билет към просперитет, успех и изобилие. Бързам да Ви предам тази информация, защото нямаме много време и „самолета” към ПРОМЯНАТА ще излети точно на Гергьовден.  

Всички пътници са специално подбрани – позитивни, креативни и готови да постигнат целите си! Те са Вашите най-нови партньори, с които в продължение на три месеца ще изминете пътя от мястото, където сте днес до мястото, където ще знаете как да постигнете всяка цел и да се справяте с всяко предизвикателство на живота. Полетете с най-новата професионална MasterMind група!

Ако си мислите, че на Гергьовден празнуват само именниците, тази година имате повод да празнувате и вие, защото започвате НОВ живот!

От кога не сте правили нещо наистина важно за себе си?

При желание да се запишете, моля разгледайте подробна програма тук. 

Приятен полет!

Подобни публикации:

1. неВЪЗМОЖНА ли е работата в екип?
2. Провал или Start UP
3. 10 причини да не ти излизат сметките

“Колкото повече остарявам, толкова повече харесвам съботната утрин.

Може би заради тихата усамотеност, случваща се когато първи се пробудиш, или може би заради безграничната радост, че не трябва да отидеш на работа.

Което и да е от двете, първите няколко часа от съботната утрин са най-прекрасни.

Преди няколко седмици, се отправях към кухнята с кафе в ръката и вестник в другата. Това, което започна като типична съботна утрин, се оказа един от онези уроци, които съдбата ти предлага от време на време.

 Нека Ви я разкажа.

Увеличих звука на радиото, за да послушам сутрешното talk show. Дочух глас на по-възрастно звучащ човек със златен глас.  Знаете, онзи тип, който трябва да е в радиобизнеса.

Той говореше за “хиляда топчета” на някой си Том. Стана ми интересно и седнах да послушам какво има да каже.

“Е, Том, изглежда си зает с твоята работа. Сигурен съм, че ти плащат добре, но е много жалко, че трябва да си далеч от дома и семейството толкова често. Трудно е за вярване, че младок, като теб, трябва да работи 60 или 70 часа в седмицата, за да свърже двата края. Много жалко, че изпусна рецитала на своята дъщеря.”
Той продължи, “Нека ти кажа нещо, Том, нещо което ми помогна да направя добър оглед на моите приоритети.”

И тук той започна да разказва своята теория за “хилядата топчета”.

“Разбираш ли, един ден седнах и започнах с проста аритметика. Средностатистическият човек живее около 75 години, някои повече, други по-малко, но средно около 75.”
“Умножих 75 по 52 и получих 3900, което е броя от съботите, които средностатистическият човек има през живота си. Следвай ме Том, стигам до важната част.”

“Отне ми докато стана на 55, за да се замисля над това,” продължи той,” и до тогава бях изживял 2800 съботи. Така че се замислих, че ако доживея до 75, имам само около 1000 останали съботи, на които да се насладя.”
“Така че отидох в близкия детски магазин и изкупих всички топчета, които имаха. Трябваше да посетя три магазина, за да събера 1000. Занесох ги вкъщи и ги поставих в голяма, прозрачна, пластмасова кутия, която поставих в моята работилница, точно до радиото. От тогава, всяка събота вземах по едно топче, което изхвърлях.”

“Разбрах, че докато гледах как топчетата намаляват се съсредоточавах повече върху нещата, които са най-важни в живота ми. Няма нищо подобно на това да гледаш как времето ти на тази земя изтича, за да подредиш своите приоритети.”

“Сега позволи ми да кажа едно последно нещо преди да излезна и да заведа прекрасната си съпруга на закуска.

Тази сутрин, изхвърлих последното топче от кутията. Тогава си помислих, че ако доживея до следващата събота, то Бог ме е дарил с малко допълнително време, през което да бъда с моите любими хора.”

“Беше ми приятно да говоря с теб Том, надявам се да прекарваш повече време с твоите любими хора, и се надявам да се видим отново някой ден. Желая ти добро утро!” 

Можеше да се чуе как игла пада на пода, когато той завърши. Никой нямаше какво да каже.

Предполагам че той ни даде идея над какво наистина да се замислим.

Имах план да поработя малко тази сутрин и след това да се отправя към фитнеса.

 Но вместо това се качих на горния етаж, събудих жена ми с целувка.

“Хайде, скъпа, ще заведа теб и децата на закуска.”
“По какъв случай?” – ме попита тя с усмивка. “А, нищо специално,”- казах аз. “Просто отдавна не сме прекарвали събота сутрин заедно с децата. Ей, нали няма проблем да минем и през някой детски магазин по пътя?  Трябва да купя малко топчета.”

 А ВИЕ …???

Благодаря на Цветан Кънев, който сподели тази история с мен и ме накара да оценя моите съботи.

Подобни публикации:

1. Заслужавате ли по-добро бъдеще?

Вие допускате ли ги?

Повече от 15 години съществуват лични и фирмени уебсайтове. Все още могат да се видят сайтове на по-малки фирми, при които се повтарят едни и същи грешки. Ето един списък с неща, които карат хората да стоят далече от вашия уебсайт и това води до загуби в бизнеса (и вашата репутация на професионалист).

1. Знакът „Under construction”

Уебсайтовете са „жива” среда от информация. Предполага се, че тя ще бъде променяна и увеличавана. Слагайки знакът „в ремонт” означава, че сте аматьор. Ако сайтът ви не е готов да бъде показван пред хора, не го обявявайте на публични места.

2. Брояч на посетителите  

На посетителите не им „дреме” колко човека влизат във  вашия уебсайт. Ако броячът показва малък брой, това дори може да ги отблъсне. Ако пък е прекалено голям, човек може да си помисли, че вие  „напомпвате” числото. Махнете броячите и използвайте други инструменти за проследяване на  статистическата информация.

3. Липсва надпис  ”copyright”

Всичко, което пишем, дори оформлението на уебсайта ни, е „авторско”. Ако не знаете коя година е, потърсете помощ и се информирайте незабавно!

Ето какво ще си помисли клиента, ако види на сайта ви Copyright 2004 :

“ Ехо, сега сме 2010 Тези не са надежни и бизнеса изобщо не им върви.”

Следващите няколко грешки тотално убиват нашите посетители. Останала им е само надеждата, че ще прочетете тази статия   

4. Използване на прекалено много „технологии”

Има някои наистина страхотни, готини и диви технически джаджи, които можете да вкарате в уебсайта ви. Но ако те са отблъскващи за посетителите или ако забавят зареждането на страницата, пожертвайте допълнителните технологии в името на „простотата”. В това число, големите flash неща при отваряне на сайта ви, анимационните графики, текстове и аудио, които изкачат веднага, щом някой отвори страницата ви. Хората жадуват за опростени сайтове с лесна навигация.

5. Пасивна форма

Използвайте глаголи на действието и активни изречения, когато създавате съдържанието на сайта ви. Тези глаголи са по-силни и правят текста енергичен.

Активна форма: Ние консултираме студентите.

Пасивна форма: Студентите са консултирани от нас.

6. Дълги изречения

Когато хората четат дълги изречения, трябва да запомнят първата част, докато прочетат и края. Но те лесно се разсейват. Помогнете на вашите посетители, като се стараете да използвате кратки изчистени изречения.

7. Дълги страници

Изследванията показват, че повечето хора няма да прочетат текст, който е по-дълъг от това, което се показва на монитора им. Единствено биха скрoлирали, за да прегледат подзаглавията и подчертаните фрази.

Ако това, което искате да кажете е по-дълго, разбийте темата на части и я опишете в няколко отделни страници, с подходящи препратки. Някои хората си принтират текстовете, за да ги прочетат по-късно. Уверете се, че най-отдолу ще се отпечатат и вашите координати за контакт.

8. Не са отбелязани ползите от продуктите и услугите

Хората купуват по две причини: да се избавят от болката или за да си доставят удоволствие. Те искат да знаят как вашите продукти и услуги ще им помогнат да се справят с конкретната „болка”, желание, нужда.

Ако имате транспортна фирма, вместо да им се „фукате” колко голям автопарк имате и каква марка са ви камионите, кажете им, че с вашето обслужване ще забравят какво е „закъснение на пратката” или „повредена стока при транспорт”, че давате пълна гаранция за качество на транспортната услуга и поемате разходите от щети и закъснения.

9. Забравяте да помолите посетителя да направи нещо

В маркетинга, това е известно като „призив към действие”. Кажете на вашите посетители какво искате те да направят след това. „Абонирайте се за нашите известия”, „Обадете ни се”, „Поръчайте днес”, „Напишете ни впечатленията си сега”.

10. Криете си го

Реалността на интернет маркетинга е: първо го създаваш, след това го разгласяваш и накрая идват посетителите. Веднъж като направите вашия уебсайт, кажете на хората за него. Приемете го като кутия с рекламни брошури: ако не ги раздадете в ръцете на хората, сте си хвърлили парите на вятъра за отпечатване.

„Това, което е трудно да се направи, трябва да се прави с голяма упоритост”

Конфуций

Ако сме допускали грешки, а след това сме ги поправяли, означава че сме имали и успехи. За никой не е приятно да си признае грешката. Има обаче един  по-особен вид грешки - гафове. Те наистина трудно се забравят, дори  и да си ги признаете, връщане назад няма :)  Човешко е да се допускат грешки и да се правят гафове, но това наистина може да ви преобърне кариерата ( пак ще станете известен, но НЕ с песните си, а с гафовете )

Подобни публикации:

1. Колко ни струва един час?
2. Заслужавате ли по-добро бъдеще?
3. Когато си отиде една легенда…