Пиша от позицията на човек, който твърди, че има предприемачески дух. От три години работя само на процент от реализирани продажби, без твърда заплата. Това е голямо изпитание и най-вече лична борба.

Най-трудно е в началото, когато останеш без сигурността на работната заплата. Всичко започва да зависи от собствената ти изобретателност, лична организация и мотивация. Сам търсиш клиентите си, нищо не ти идва наготово и често се чувстваш като участник в „Survivor”.

Всичко става по-лесно, когато придобиеш опит. Но приходите не са постоянна величина и винаги след голям успех следва и разтърсващ провал.

 Как познавам, че съм паднала духом?

 Когато отворя jobs-a. Сигурната работа ми прилича на лятна почивка. Това не означава, че не трябва да работиш. Но е много по-лесно, когато знаеш, че имаш 80 % шанс да си получиш заплатата (шефа ти може да е на друго мнение).

 Толкова съм свикнала с НЕСИГУРНОСТТА, че вече я приемам за нормална. Но има нещо по-ценно, заради което днес отказах предложение за работа.

 Личното време!

 Не мога да си представя, че трябва от 8:00 до 17:00 да работя за някой друг и да изпълнявам неговите заповеди. Бях готова да се жертвам, но цената, която трябваше да платя, ми се видя прекалено висока!

 Когато си млад, нямаш деца или кредити, имаш желание да развиваш предприемаческия си дух, работата „на заплата” може да се окаже скрит капан!

 Изкушения много! Заслужава ли си да устоим?

Подобни публикации:

1. 10 причини да не ти излизат сметките
2. Разберете дали се променяте
3. Роби или господари сме на парите?

„две глави мислят по-добре от една”

„сговорна дружина – планина повдига”

„щом сме двама, страшно няма”

„Левски е най-добрия отбор”

 Става въпрос за работата в екип и ползите от подобно явление. Доста доходоносен бизнес се оказва напоследък организирането на тиймбилдинги, от които печелят фирмите организатори, но и хотели, механи, пейнтбол центрове и боулинг зали. Няма нищо лошо в това, да се позабавляваме за фирмена сметка. Дали на мравките някой им е казвал: „Днес ще има парти в главната зала на мравуняка. Целта е да се сближи колектива”.

Колективната съпричастност не е нещо, което някой да ни даде или да ни научи. То се получава по естествен път и се осъзнава, едва когато екипа започне да бере плодовете на своята „задруга”.

Ако някой от колегите ви дразни, едва ли изгаряте от желание да общувате с него. По скоро бихте изпуснали „неволно” топката за боулинг върху крака му. Човешки същества сме! Разбираемо е, че имаме емоции и чувства към другите себеподобни. Какво обаче ни кара да мислим повече за недостатъците на колегите ни, за лошия съпорт и разсеяните програмисти, за чистачката, която е забърсала вечерта бюрото ни с мръсен парцал, за трудното намиране на място за паркиране пред офиса, за миризливия ни колега и минижупа на секретарката. За какво изобщо се борим и какво правим там, всеки ден, прекарвайки повече време с хора, които ни дразнят, отколкото със семейството и приятелите?

Не сме избрали подходяща работа

Ако сме завладени от работата и я обичаме, по-малко биха ни правили впечатление всичките гореизброени негативи. От друга страна, реалността е, че „когато работиш за някой друг, не работиш за себе си”. Кой е по-мотивиран да работи – програмиста или собственика на фирмата?

Няма истински лидери, а само управители

Кога счетоводителят и секретарката ще бъдат мотивирани колкото и собственика на фирмата? Когато има лидер, който да умее да предава визията и целта на хората. Това не означава, че трябва да се изправи по средата на офиса и да изнася реч. Всеки човек си има собствени цели и мечти. Истинският лидер умее да свърже нуждите на хората с главната фирмена цел, така че хората да се вълнуват от постигането на резултати, от задържането на доволни клиенти, ведрото поздравяване по телефона  и увеличаването на печалбата. Робин Шарма чудесно е представил тази концепция в някои от книгите си. Негов пример е как в една просперираща компания, целият персонал, от чистачката до борда на директорите, знае каква е голямата цел и, че достигането й ще помогне да се реализират всички останали лични цели на хората.

Хубаво е, когато човек се е докосвал до лидери и е работил с тях. Ето какво може да остане в съзнанието ви като пример за подражание:

 „Един екип, един възглед, една цел – да ви видя всички на върха!”  Борислав Сапунов

 Професионално ще се развием, когато отношението към работата и задълженията ни се промени, сякаш фирмата е наша собствена. Дори и да нямаме лидер, който да сплотява колектива, има други начини да подобрим общуването си. Да подхождаме с разбиране към хората, да се поставяме на тяхно място, да не ги критикуваме, да намерим нещо, за което да ги похвалим, да се научим да ги изслушваме и да допускаме, че може ние да грешим, а другите да са прави.

 Красивият танц се получава не когато само един танцува добре, а когато всички заедно са в синхрон!

Следващото видео ще ви провокира да си помислите: Какви са тези откачалки? Егати якото! Тези наистина се забавляват! Много свежа песничка!

Подобни публикации:

1. Заслужавате ли по-добро бъдеще?
2. ТЕСТ „Ставам ли за лидер?”
3. Оптимизъм

Като си увеличим приходите

Като си намалим разходите

Това не е велико прозрение, нали  В статията „Симптоми на бедняшко мислене” се споменава за нагласата на ума и как да го поддържаме на честота „просперитет”. Винаги се започва с това, за какво си мислим.

Какво можем да направим още днес?

Ако човек е на твърда заплата и 8 часов работен ден, по-трудно ще увеличи приходите си. Единственото, което може да направи в този случай, е да организира правилно времето си. Ако 8 часа спим и 10 часа работим, остават ни 6 часа, в които можем да се занимаваме с нещо допълнително. Какво да бъде то? Може и да не Ви се нрави, но ако нямаме талант на художник, певец или програмист , мрежовия маркетинг и правенето на застраховки е някакво начало за допълнителен доход от 100 – 200 лева на месец, заедно с полезните обучения. Днес, компании от най-различни области, използват тази система на дистрибуция за най-различни стоки и услуги – телекомуникации, козметика, хранителни добавки, автомобилни консумативи и каквото друго се сетите.  Все по-голяма популярност в България добива и Affiliate маркетинга.

Когато ни потръгне, бизнес процеса ни увлича и всеки ден имаме нови предизвикателства и проблеми. Това е нормално.

Защо тогава статистиката показва, че от 1000 фирми или независими дистрибутори, около 900 фалират през първата си година, а от останалите 100, още 90 фалират през следващите 2-3 години? Колко остават в играта? По-малко от 5 на  1000.

Когато си отговорим честно на следващите въпроси, ще намерим поне десет причини да не ни излизат сметките:

• С какви хора работим и сме обградени всеки ден?
• Каква е ценностната система на хората, с които работим?
• Каква е нагласата ни – за сигурен успех или за сигурен провал?
• Как разпределяме времето си?
• Колко време отделяме за гледане на телевизия?
• А за facebook?
• Изпълняваме ли първо най-важните неща или ги отлагаме?
• На колко обучения за личностно израстване сме били през последния месец?
• Водим ли си отчет на приходите и разходите?
• Колко пари ще похарчим за рождени дни, именни дни, Коледа и Нова година?
• Колко пари ще похарчим за обучението си?

 Преди имах много познати, които ми казваха: „Седи, грей се”!

Не е нужно да се напрягате и да влагате толкова много усилия, за да постигнете нещо повече. Често, крайният резултат от подобни бизнес начинания и инициативи е голям ПРОВАЛ. Тук е голямата уловка. Ако мислим само за това, че първо трябва да се провалим, това не е никакъв стимул за работа. Тогава какво да правим? Да си направим дългосрочен план и да преследваме крайната ни цел! Да предвидим рисковете и предварително да знаем как ще действаме в кризисни моменти.

Най-успешните бизнеси са го направили. Те са започнали от мястото, където сме и ние днес.

„Независимо дали си мислим, че ще успеем или ще се провалим, сме прави!”

 Действието, което ще предприемем сега, след като сме прочели статията и сме си задали въпросите, ще предопредели следващата ни една година!

Подобни публикации:

1. Професионалните изкушения на предприемача
2. Професионален бизнес и аматьорски подход
3. Как да ти порасне „работата”?

Да се возиш с намаление в градския транспорт, да си мислиш, че света се върти около теб, да си внушаваш, че си нещо повече от останалите, да се обличаш, според мелодията в главата ти, да залиташ по колежки и колеги, докато си пийвате поредната биричка, пък „на лекциите е тъпо да се ходи”, да се тъпчеш с пържени картофи и дюнер и вместо за 2 часа да седнеш и да се подготвиш за изпита, 5 часа да изрязваш пищови. Да се събуждаш сутрин и да не знаеш къде се намираш и как си се озовал там. Да познаваш по-добре Студентски град и всички клубове, отколкото пътя до Ректората или кабинета на Кариерния център. Това ли е да си студент?

Някои ще кажат: “COOL”, а други: “Ние не сме от тях! Те онези са от село. Идват в големия град и се отдават на греховете му.”

Всъщност, студент не е нищо повече от човек, който се учи. За съжаление, тази дума е придобила друго значение в България. Студент е човек, от който се печели. Парите ги прибират остарялата ни образователна система, нощните клубове, пенсионерските хотели с оферти за студентския празник,  заведенията за бързо хранене и копирните центрове.

Има един виц:  „Като знам какъв инженер съм, страхувам се да отида на лекар”.

Много от студентите са наясно, когато завършват, че знанията им са недостатъчни. Подсъзнателно, това ги прави несигурни и ги обезсърчава да си търсят упорито работа по специалността. Скачат на първото място, където им предложат 500 лева заплата и отлагат кариерата за по-късно. Знаем продължението. Затова за първи път създадохме и MasterMind група за студенти в НБУ, която започва през януари и ще помогне на участниците бързо и лесно да постигнат личните си цели.

*Днес е 8-ми декември. Общоприето е, че празнуват бивши и настоящи студенти.

Няма да се съглася!

Днес празнуват тези, които никога не ЗАВЪРШВАТ висшето си образование и се учат непрекъснато. В каквато и област да работим, винаги можем да направим или научим нещо ново. Или го правим, или дипломата ни много бързо се амортизира и скоро отново ще сме на трудовата борса.

Да се учим по малко, но всеки ден, е съвета и на любимата ми система за обучение iLearningGlobal TV. Пожеланието ми към всички студенти е да не оставят уроците и ученето за последния ден преди изпита. Ако една жена иска да отслабне за 14-ти февруари, какво трябва да направи? Да спортува 12 часа на 13-ти февруари, или да започне на 1-ви февруари с диета и спорт по един час на ден?

 Весел празник на всички, които обичат да се учат!

 *В историята се помни датата 8-ми декември 1941 г., когато в резултат от нападението над Пърл Харбър, Англия, САЩ и Австралия обявяват война на Япония.

Подобни публикации:

1. 10 причини да не ти излизат сметките
2. Колко ни струва един час?
3. Рестартирай се през Януари

През 2006 г., на бригада в САЩ, въртях по 400 пици на ден. Заплащането беше $8 на час. Така американците оцениха времето на един студент.

Ако днес, в София, работим в пицария или заведение за бързо хранене, ще получим около 800 лева, за 20 работни дни, което прави по 40 лева за 12 часов работен ден, или 3,30 лева на час (  $2,60 на час).

Губим по $5,40 на час –> $64,80 на ден –> $1296 на месец –> $ 15552 на година

Въпрос: Защо човек да продължава да живее в България, където времето и труда му се оценяват 3 пъти по-ниско?

Интересното е, че дори и $20 на час да беше заплащането ми в Cici’s pizza, на хиляди километри от дома, предполагам, че отново щях да изпитвам вътрешното чувство на неудовлетвореност и носталгия.

Работили ли сте в чужбина? Ако не сте, какво ви спира да отидете? Ще бъде интересно да оставите мнението си и да споделите защо все още сте в милата ни родна страна? И ако сме направили избора си, как бихме подобрили средата, в която живеем?

Подобни публикации:

1. ТОП 10 на грешките в един уебсайт
2. 10 причини да не ти излизат сметките
3. Симптоми на „бедняшко мислене”

Ние можем да отделяме време за семейството и приятелите си, за нещата, които ни правят щастливи, без това да пречи на работата и дори би ни направило по-продуктивни. Имаме ли някаква способност, която чувстваме, че искаме да изразим? Значи е време да я изразим, но не като се ровим през почивките в интернет или събираме царевица във Facebook – FarmVille.

Ако ни действа добре да сме сред природата, няколкото саксии в стаята няма да успеят да пресъздадат същата атмосфера на гората. Сами избираме, дали да прекараме поредната си обедна почивка в чакане на сервитьорката и порция мусака с айрян или да си вземем един сандвич и да се разходим в близкия парк. Вярно е, че нямаме кой знае какви паркове и градинки, като Central Park в Ню Йорк. Но да се радваме и на това, което имаме!  Тези малки неща балансират деня ни и приповдигат настроението.

Една идея, с която да зарадваме любим човек или приятел. Нека оставим всичко, с което сме се заели в момента, дори и тази статия. Излезте навън, ако има хора, които Ви притесняват. Обадете се на стар приятел или на любимия човек ( независимо дали сте мъж или жена) и го поканете довечера на среща! Точно така! Може днес да е най-натовареният ни ден, прекарайте вечерта в приятна компания. Да поканите някого, с когото сте всеки ден, на среща ще бъде изненадващо, но ще донесе много положителна емоция. Just do it! След това пишете, как е минала вечерята.

Нека помислим кои са всички неща, които обичаме и чрез тях да прибавим цвят, музика и настроение в работата ни.

Само да внимаваме, да не ни се случи същото, като във видеото

http://www.youtube.com/watch?v=VVCoFH2QfCY

Подобни публикации:

1. неВЪЗМОЖНА ли е работата в екип?
2. Пътешествай с MasterMind група
3. 10 причини да не ти излизат сметките

На така наречения Companies’ night се събраха представители от водещите фирми в България. Ако трябва да обобщя гледката, беше нещо като „да пийнеш по чаша вино и да хапнеш с шефа”. Иван Шарланджиев от BEST, каза накратко “няма друго такова събитие”.

Когато чакаме да ни приемат в стаята за интервю, усещането е много близко до това, когато чакаме пред зъболекарски кабинет. Точно този страх не се усети снощи. В абсолютно разчупената обстановка, всеки можеше да зададе въпроси към бъдещите си работодатели.

Стана ми странно, как така няма работа, път се организира такова събитие за предлагане на стажове и кариерно развитие. Защо трябва да се прави коктейл, за да се привличат студенти? Не са ли вече препълнени имейлите на всички фирми с автобиографии?

Интересно беше да попитаме SIEMENS, в лицето на Цветанка Бухова, защо участват в подобно събитие. Оказа се, че и работодателите са хора! И те предпочитат по-интерактивното представяне, разчупената обстановка, която скъсява дистанцията. Обичат да помагат на студенти и са винаги отворени да разпространяват информация за възможностите в тяхната фирма.

Приятна изненада беше да видим Проктър и Гембъл. Това е огромна компания, която буквално  е заляла пазара с продуктите си. И те търсят! Самата Юлияна Колева от отдел Човешки ресурси ни сподели, че интереса е голям и предлагат за новите си кадри международни обучения от най-високо ниво.

Възможности много! А хора, които да ни помагат, има навсякъде! Не се учудвам, че „Зелена земя” беше партньор и на това събитие. 

Да не си губим повече времето с хора, които не ни плащат добре. Големите фирми са отворени да ни приемат. Ако работим върху себе си и всеки ден ставаме по-добри професионалисти, ако не позволяваме детската ни любознателност да се загуби в битките за оцеляване, то много скоро за нас ще се отворят големи възможности да се докажем.

Понякога казваме: „Да се надяваме, че нещата ще се променят”. Единственият начин нещата да бъдат по различни, е като се променим самите ние.

Подобни публикации:

1. Пет съвета за успешно намиране на работа
2. Колко ни струва един час?
3. StartUP 2010 остави своята следа

Може и така да е.

Тук е мястото да кажа, че това ,според мен, не е вярно. Да започнем отначало. Какво е безработица?

„Безработицата е социално-икономическо явление, при което част от активната работна сила желае да работи, но не може да намери работа.” wikipedia.org

Обърнахте ли внимание на израза „не може да намери работа” ?

Ако наистина има желание, всичко останало са оправдания. И възрастта не е причина. И опита не е причина. За мен причината да нямам желание да работя е големия труд и старание, които ще вложа и срещу които ще получа жълти стотинки. Но винаги мога да си намеря работа, ако искам.

А сега и обещаните пет съвета за успешно намиране на работа:

1. Не си показвай нуждите на пазара на труда, а уменията.

- Когато пишете автобиография или мотивационно писмо, единствения начин  да грабнете вниманието на работодателя е като напишете с какво Вие и Вашите умения ще допринасят за увеличаването на печалбата във фирмата му. Да, на печалбата! Това е нещото, за което по цял ден си мисли управителя на една фирма и по-точно как да я увеличи.

2. Дипломите си ги закачете на стената, защото на друг не му трябват

-Колкото и да не Ви се нрави това твърдение, ако цялото Ви самочувствие се крепи на някакъв лист хартия, това веднага ще си проличи. Да размахвате дипломата и да си мислите, че това Ви гарантира работа, е наивно.

В кой свят живеете? Днес, в България, всеки таксиметров шофьор има Висше образование. То е толкова евтино и достъпно, че се продава като стока в магазин „За левче”. Нали се сещате какво е качеството на стоките в тези видове магазини?

Всеки работодател е наясно, защото и неговата диплома е от същото място.

3. Научете английски език

- Преглеждала съм хиляди автобиографии и всеки твърди, че знае английски език. В някои готови форми за писане на автобиография, като тези в www.jobs.bg , имате възможност да си изберете ниво на владеене на езика. Това е голям капан! Никой няма да Ви се обади, ако само поназнайвате думички, като: TV, secret, action, information, hotel, cat, dog. Това не означава, че за да Ви се обадят, трябва да лъжете, че знаете езика отлично. Просто го научете! Има хиляди начини.

Препоръчвам Ви частните уроци, защото ще Ви се обърне повече внимание.

Това си заслужава парите!

4. Направете проучване преди да отидете на интервю

- Лесно е да се направи, особено с интернет.

Вече има доста форуми за работодателите в България, но кой пише в тези форуми? Не се доверявайте, особено когато има противоречиви мнения. Те могат да бъдат много полезни, но могат и да навредят. В тях пишат бивши служители, които са уволнени, защото най-вероятно не са си вършили добре работата. Много рядко доволни служители оставят мнения, защото имат по-важна работа от писането по форуми.

Отворете сайта на фирмата и си запишете какво Ви е направило добро впечатление. Вместо да си правите един час прическата, да се чудите какво да облечете, да мислите за това, колко сте нервни и как да се покажете по-умни на интервюто, просто седнете и си напишете едно изречение:

„Казвам се ……………………….., разгледах сайта на фирмата, запознах се с дейността и мога да бъда полезен/полезна с уменията ми за/да……”

5. Ако сте уверени в уменията и възможностите си, но нямате голям опит

- Когато имате голямо желание да се развиете в дадена област, нищо не трябва да Ви спира. Човек е най-добър и продуктивен в нещата, които  прави с удоволствие. Може да сте току що дипломиран студент, или да сте работили в една сфера, а да искате да се развиете и да работите в друга. Покажете на интервюто желанието си за развитие. Поискайте минимална заплата за определен период от време, докато се докажете.

За професии като „търговски представител”, „дистрибутор”, „мениджър продажби”, може и да нямате необходимото образование, но да сте имали допълнителен бизнес, свързан с търговия и да сте уверени в уменията си на добър търговец. Поискайте процент от оборота, който ще създадете! Работодателят Ви ще остане доволен и от Вас се очаква само да се докажете!

 Единственото нещо, което ще Ви спаси от безработицата, е да бъдете истински професионалист във Вашата област. Това не става само с диплома.

Учете се непрекъснато от най-добрите, купувайте актуална литература и прилагайте нови методи в работата си.

Бизнесът се променя толкова бързо, че ако не сте достатъчно гъвкави, скоро ще останете зад борда.

Вярвайте в себе си, за да повярват и другите във Вас.

Подобни публикации:

1. Работа ИМА !!!
2. Професионалните изкушения на предприемача
3. 10 причини да не ти излизат сметките